Екстремните горещини това лято се оказват същински бич за овощните дръвчета, които масово съхнат в края на лятото. За това алармират овощари от цялата страна, припомняйки как допреди няколко години животът на трайните им насаждения е продължавал между 20 и 30 години, а сега дръвчетата умират за около десетина. А това превръща подсектора в икономически неизгоден, тъй като за 10 години никой фермер не би могъл да си възвърне инвестициите, направени в отглеждането на една овощна градина.
Ето какво разказват собствениците на едно средно голямо стопанство от Новозагорско, които само за една година са били принудени да намалят размера на отглежданите от тях кайсии, сливи и други трайни насаждения от 100 на 60 декара. През 2023 г. немалка част от дръвчетата им са престанали да плододават заради сушите, затова градинарите били принудени да ги унищожат.
За разлика от лозарите обаче, които получават субсидиране за подобно преструктуриране на остарелите лозя, овощарите са длъжни за своя сметка да изкоренят нераждащите дръвчетата. И ако на следващата година решат върху освободената земя да насадят примурно зеленчуци, те са длъжни да минават през сложна процедура, за да докажат пред администрацията, че това изкореняване се дължи на природни катаклизми. Ако не го направят, те ще бъдат санкционирани от фонд „Земеделие“ през 2024 г., след като при кръстосаните проверки се установи, че вместо овощна градина на парцелите вече се отглеждат зеленчуци, а не плодове. Ще припомним, че фермерите търпят санкции от фонда дори в случаите, когато под 70% от дръвчетата, заявени за европодпомагане, се окаже, че не раждат. За да не бъдат санкционирани тази пролет, когато вместо овощна градина са насадили зеленчуци, фермерите от Новозагорско е трябвало да поканят експерти от Аграрния университет в Пловдив, които са дали професионално становище за изкореняването на на тези 40 декара.
Проблемът с преждевременното изсъхнвате на овощните дръвчета ще засяга все повече стопани, особено след това лято. В тази връзка ще посочим, че министерството вече получава немалко сигнали с искане за облекчаване на процедурите, по които да се извършва тази преждевремнна амортизация на градините. И понеже самият процес за бракуване на трайните насаждения с изтекъл или неизтекъл срок на амортизация е доста сложен, ще припомним през какви процедури трябва да минат земеделските производители и какви документи да извадят, за да спазят законодателството. Защото без разрешение от МЗХ, че могат да променят вида на отглежданите култури върху заявяваните от тях площи, те не могат да се захванат с друг бизнес.
Бракуването на трайни насаждения (без винените лозя), оризови полета и хидромелиоративни съоръжения преди изтичане на амортизационния им срок се извършва със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или упълномощено от него лице, а в случай на изтекъл амортизационен срок - с протоколно решение на междуведомствена комисия, утвърдено от Директора на Областната дирекция "Земеделие".
Създава се междуведомствена комисия за проверка на заявлението с приложените доказателства, а също и на място за доказване на съответствие с изискванията. Протоколът за бракуване, утвърден от директора на Областна дирекция "Земеделие", се издава в 14-дневен срок, а заповедта на министъра на земеделието, храните и горите – в 2-месечен срок от започване на административното производство в случай на предоставени със заявлението доказателства или налични такива при друг административен орган.
Правното основание е разписано със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) - чл. 18, ал. 2 и правилника за неговото прилагане - чл. 26б, ал. 2.
Самите фермери са длъжни да подготвят и следните документи - заявление по образец; нотариален акт или друг документ за собственост; скица на имота (осигуряване на информация, данни или документи по служебен път); удостоверение, че лозовите насаждения не се водят в регистъра на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Образци на документи
Възможните начини за заявяване са следните:
* Със заявление на гише в център за административно обслужване
* Със заявление по електронна поща
* Със заявление по пощата
* Устно на гише в център за административно обслужване
* По електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване
За да извършат всички процедури, земеделците трябва да инсталират на компютрите си Квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП) или Квалифициран електронен подпис (КЕП). Необходимо е да притежават и профил в системата за сигурно електронно връчване (https://edelivery.egov.bg/). На интернет страниците на областните служби по земеделие са качени и указанията как да бъдат попълнени заявленията. За издадените документи фермерите плащат допълнителни такси.
