Синор БГ започна представянето на дял от епифитотиологията (в рамките на фитопатологията), охарактеризиращ болестите според тяхното разпространение, масовост и вредоносност. Епифитотията най-общо може да бъде опроделена като масова проява на болест в определен ареал, характеризираща се с голяма вредоносност.
Разпространяването на заразните болести започва от определени огнища, където причинителите на болестите (вируси, бактерии и други патогени) съществуват в определени взаимоотношения с растенията, които са възприемчиви към патогените. Заразените растения реагират по различен начин на инфекцията. Някои остават скрити (латентни) заразоносители, други проявяват слаби признаци, трети боледуват, понасят увреждания и могат да загинат.
От първоначалните източници на зараза патогените се разпространяват в нови територии посредством абиотични и биотични фактори. От абиотичните фактори най-голямо значение имат въздушните течения и водата, използвана за напояване. Например ветровете пренасят на големи разстояния спори на фитопатогенни гъби, както и насекоми, които са станали заразни след хранене от заразени растения.
Човекът със своята дейност също способства за рапространяване на заразата. На по-малки разстояния патогени могат да бъдат пренесени с поливната вода, със заразена почва и растителни остатъци по непочистените машини за обработка на почвата и прибиране на реколтата. Най-голяма опасност идва от безконтролния обмен на семена и посадъчен материал в държавата и между държавите.
Какъв е пътят на заразата към растенията гостоприемници в нови териотрии? Ето, пример с предаване на заразата по хранителната верига на насекомите. Даден насекомен вид, потенциален преносител на вирусна зараза, се храни от заразени растения в инфекциозно огнище (инфекциозен източник). В зависимост от вируса насекомото може да остане заразно пожизнено. Пренесено на нови места, където има подходящи видове за изхранване, то предава заразата на тях. В зависимост от сортовия състав на вида растенията могат да останат безсимптомни или да прояват слаби признаци. Така няма да привлекат вниманието на стопаните и те няма да предприемат съответни действия за изкореняване на заразата. При редуването на културните видове и съответно на сортовете новите растения могат да се разболеят и последиците от болестта да бъдат тежки загуби от количествена и качествена гледна точка.
При благоприятни условия болестта може да обхване големи територии даже в определени географски пояси и да стане проблем в някои клонове на растениевъдството. Пример може да бъде даден с вирусната болест сливова шарка по костилковите (plum pox virus, sharka virus, PPV). Описана за първи път в България през 1933 г. през втората година болестта става основен проблем за стопаните на сливови насаждения през втората половина на миналия век за Централна и Източна Европа. По-късно PPV става заплаха за прасковите и кайсиите. Щамове на PPV са доказани при черешата и вишната. В края на миналия век причинителят на шарката е доказан и извън Европа, например в САЩ. Така болестта приема пандемичен (панепифитотичен) характер.
Предотрватяването на такова нежелано разпространяване на болести е задача на карантинните служби на съответните държави. Вътрешната карантина следи за появата на първоначалните огнища, които подлежат на унищожаване. По границата на държаните карантинните служби следят щателно за произхода на храните, посевния и посадъчния материал. Карантинни служби трябва да има на всички граници (пристанища, аерогари и сухоземни контролно-пропускателни пунктове - КПП). За карантинните служби са необходими висококвалифицирани специалисти в съответната област на растителната защита, разполагащи с необходимите технически средства за вземане на растителни проби и провеждане на съответните изследвания. При необходимост пробите трябва да бъдат изследвани в лаборатории за контрол на патогените (вируси, бактерии и др.).
За предотвратяването на щетите от епифитотии в страната от голямо значение е нивото на растителнатга защита, която да реагира с бързи и адекватни мерки срещу заразата при подаден сигнал за опасността от епифитотия, основан на анализ на фитосанитарната обстановка и направена оценката на риска.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
