Специален международен европейски проект, с участието на 21 партньора от 17 европейски страни, в които са включени учени и от България (чрез Института по аграрна икономика – ССА), работи по бъдещите изменения в Общата селскостопанска политика (ОСП), така че да бъде усъвършенствана в полза на земеделците. Що се отнася до общата рамка и нови инструменти, които ще и позволят да стане гъвкава, тя трябва да бъде базирана върху научни изследвания, използвани от различните страни при изготвянето на стратегическите планови, тоест „да се вземе у назаем“.
В България Институтът по икономика на селското стопанство използва анализ на статистически и екологични данни при SWOT-анализа за нашия стратегически план. Този инструмент на мониторинг е в състояние да предостави точни и представителни прозрения, като използва широко събиране и анализ на данни, които включват различни статистически методи и източници на данни за околната среда.
По същия начин, в Румъния Министерството на земеделието и развитието на селските райони също използва статистически анализ на данни за широк диапазон на задачи, от социално-икономически анализ до мониторинг на съответствието.
В Испания резултатите предоставят многостранен поглед върху селскостопански сектор на страната, който е от решаващо значение за последващ SWOT анализ и идентифициране на новите потребности, съобразени с промени в климата, съобщиха от института.
Подходът на Литва, разработен от Литовския център за социални науки, Институт по икономика и селски райони. Разработката там включва статистически социално-икономически анализ. Този инструмент в случая „надниква“ дълбоко в социално-икономическите фактори, като използва различни източници на данни, включително Евростат, FADN данни и национални бази данни.
По подобен начин Полша използва статистически анализ на социално-икономическия контекст, чрез Института за икономика на селското стопанство и храните – НИИ. Този инструмент е изготвил диагностичен доклад за социално-икономическите условия във всяко от воеводствата на Полша, което позволява по-подробно разбиране на сектора на хранително-вкусовата промишленост и селските райони.
Област Валония, Белгия пък използва свой инструмент за симулация на поддръжка за задаване на цели по време на фазата на проектиране на CSP. Разработен от Министерството на земеделието – Валония, в сътрудничество с консултантската фирма, този инструмент е съобразен със специфичния контекст на областта и местната динамика. Основната му цел е да функционира като симулатор на доходи и помощи, каато оценява последиците от финансовата подкрепа въз основа на технически и икономически показатели.
Холандия използва своя инструмент за симулация на ферма Eco-Scheme, разработен от Wageningen Economic Research.Проектиран да подпомогне интервенционния дизайн на екосхеми чрез оценка както на екологичните, така и на икономическите въздействия на предложени интервенции, този инструмент има множество функционалности. Той, например, оценява екологичните класификации и екологичната ефективност на хектар. Инструментът също осигурява по-задълбочено разбиране на икономическите последици за отделните стопанства, като предоставя регионализиран анализ на икономическото въздействие за отделни ферми. Вземат се предвид различни размери и видове ферми. Една от забележителните му характеристики е способността му да изчислява разходите за земеделие без химико-синтетични продукти за растителна защита. Освен това, той препоръчва начини за оптимизиране на екологичната ефективност на екосхемите и оценява потенциалното им въздействие върху защитени ресурси. Този многослоен подход предостави по-цялостен поглед върху CSP, като се имат предвид както екологични, така и икономически аспекти.
В Германия, например, беше разработен инструмент за гласуване по брой, за приоритизиране на нуждите, от Федералното министерство на храните и земеделието (BMEL). Основната му цел е да осигури систематичен подход за приоритизиране на нуждите, особено когато съществува несигурност в процеса. Инструментът функционира чрез сложна таблица, изброяваща различни нужди, като те се класират по скала от 1 до 4. Това е пследвано от дискусии със заинтересованите страни. Крайният изход е Excel файл, очертаващ приоритетите. Темата се проследява в две публикации в Уебсайта на Института по аграрна икономика.
