В края на месеца в някои райони на страната паднаха градушки и нанесоха сериозни щети на земеделските стопани. Какво могат да направят стопаните на трайни насаждения, за да намалят загубите, доколкото е възможно, и да подобрят здравното състояние на засегнатите растения?
Степента на повредите и съответно размерът на загубите зависят от:
- културния вид;
- възрастта на растението от съответния вид;
- фенологичната фаза, през която се е разразило бедствието;
- продължителността на разразилата се стихия;
- едрината и най-вече гъстотата на падащите ледени късове.
При лозите в началото на вететацията градушката може да обезлисти леторастите, както и да пречупи немалка част от тях. Подобни са пораженията при семковите и костилковите овощни видове. При по-късни градушки по едногодишните и двегодишните части на дървесната корона има наранявания. През раните могат да проникнат болестотворни микроорганизми, които на по-късен етап да предизвикат повреди и дори загиване на поразените растения.
Обезлистването на растенията намалява асимилационната повърхност, където се осъществява жизненоважният за растенията процес фотосинтеза. Растенията имат съответната възстановителна реакция и по-точно събуждането на резервни и спящи пъпки. Новият прираст в началото на вегетацията може да послужи за възстановяване на засегнатите части от дървесната корона или на лозовата формировка. При това стопаните трябва да бъдат ангажирани с т. нар. зелени операции на по-късен етап от вегетацията.
Преди всичко лозовите конструкции и дървесните корони трябва да бъдат почистени от растителните остатъци след градушката. В младите лозови насаждения растенията трябва да бъдат прикрепени към опорните конструкции. В младите овощни градини при някои дръвчета трябва да бъде намерен нов водач или заместител на скелетен клон. Намирането на нов водач е задължително, когато стихията е пречупила фиданката, но на стъблото има подходящи леторасти, които да бъдат изправени към опорното колче.
В плододаващите насаждения ледените късове мотат да унищожат завръзите. При по-едрите плодове от нанесените рани може да започне гниене, което обхваща целия плод. В други случаи раната зараства или на удареното място остава вдлъбнатина. Във всички случаи при настъпването на беритбената зрелост стопанинът трябва да е готов с плана за оползотваряване на реколтата. След окачествяване една част от нея може да отиде на пазара с по-ниска цена, друга да стане суровина за преработка, а трета за брак. Във всички случаи стопаните, които са застраховали своите насаждения, по най-бързия начин следва да извикат застрахователя за определяне на размера на обезщетяването. Същото важи и за стопаните на разсадници, където специалистите да определят пораженията по предназначения за пазара посадъчен материал.
След механичното почистване на насажденията от растителните остатъци следва пръскане с фунгициди срещу развитието на гъбни и бактерийни болести. Първите пръсания трябва да станат с медсъдържащи продукти за растителна защита предвид бактерицидното действие на елеманта мед. В следващите пръскания идва ред на системните фунгициди. Желателна е употребата на комбинирани разтвори (фунгицид и инсектицид).
Всички мероприятия, засилващи растителния организъм, следва да бъдат осъществени. Те са много важни за маточните растения, които са източник на изходния материал за присаждане. Със съдействието на специалисти по растителна могат да бъдат направени пръскания с растежни регулатори, а така също и с препарати за листно подхранване.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
