„Последните няколко години бяха голямо изпитание за родните фермери, но благодарение на падналите дъждове тази пролет откровено мога да заявя, че те се превърнаха в истинска благословия за земеделците“. Думите са на Илиян Недков, член на управителния съвет на наскоро учредената Национална асоциация на професионалните агрономи (НАПА), според когото, колкото и зле да изглеждали нещата преди валежното време, дъждовете са най-доброто, което може да се случи на бранша в този момент.
Срещаме Недков наскоро след учредяването на професионалната асоциация, която се председателства от Димитър Витковски, а в управителния съвет влизат още агрономите Ростислав Пенчев, Венелин Леков, Димитър Джумерски и Мирослав Георгиев. Основната идея за създаването на съсловната организация е агрономите от цялата страна да си сътрудничат при решаване на тежки ситуации на полето, така че максимално да бъдат да бъдат в полза на фермерите. Особено на фона на климатичните промени, които изненадват земеделците с появата на нови болести и вредители, нетипични за нашите географски ширини.
На въпрос на Синор.бг как ще се отразят върху по-нататъшното развитие на пролетните и есенните култури сегашните дъждове, Недков ясно подчерта, че хората наистина си отдъхнаха, защото земята отчаяно се нуждаеше от влагозапасяемост. „Вярно е, че сме свидетели и на нетипично застудяване и културите видимо имат стрес, но нещата постепенно си идват на мястото“, посочва специалистът. И припомня, че „както преди това си мислехме, че заради ранното развитие на есенните култури ще жънем през май, изведнъж виждаме пшеница, която сега цъфти. А я пръскахме преди две седмици с идеята, че сме използвали най-подходящия момент. След тези дъждове никой от нас не знае дали няма да се наложи трето пръскане и със сигурност, жътвата няма да подрани“.
Валежното време има още едно предимство. В Силистренско например, където вали през десет дни и полетата към този момент са чисти от плевели и болести и посевите се развиват перфектно. Почвените препарати се реактивират сами след всеки дъжд и реално земеделците нямат особена нужда от нови пръскания.
Недков дава пример и развитието на пролетните ктултури. В момента царевицата е на 5-6 лист и стопаните я подхранват с аминокиселини и останалите ключови торове, необходими за подобрияване на общото състояние на посевите. По този начин те ще помогнат за развитието на посевите, които заради ниските температури и валежите определено са се забавили в растежа заради бавната фотосинтеза.
Професионалистът Недков работи не само в Североизточна България, откъдето е родом, но и в цяла България. На въпрос какви са основните проблеми за бранша през тази пролет, експертът споделя един доста необичаен казус в Плевеско и Монтанско, с който той се сблъсква за първи път в своята кариера и за чиято поява търси обяснение.
Илиян Недков професионално се занимава с агрономство от 15 години, а покрай баща му, който е земеделец, има дълбоки наблюдения върху културите още от дете. Само преди няколко дни обаче първо при ечемика, а после и при пшеницата той забелязал цели ивици в полето, където част от класовете не са озърнени и като ги погледнеш на слънцето, зърното прозира. Вероятно е имало проблем в процеса на опрашване, в резултат на което има класове, в които липсва 50 и повече процента от зърното - то не се е образувало.
„Не мога да обобщавам дали проблемът засяга цялата област, защото наблюденията ми покриват част от посевите в района, за които отговарям, но впоследствие разбрах, че освен при моя клиент го има и на други места“, обясни Недков.
Забелязал е липсата на озърняването на 11 май, когато след една буря само определени ивици в полето са били полегнали – оказало се, че това са само напълно озърнените ечемици, които тежат. „Тъкмо си мислех, че цялото поле ще полегне преди жътва, което би затруднило стопаните, след ден установих, че посевите са изправени. Странното за мен беше, че има зони с нормално озърняване и такива – без озърняване. Примерно при двуредов ечемик, в ляво има, в дясно няма озърняване – същото после наблюдавах и при пшениците“, обяснява експертът. И допълва, че точно при такива ситуации агрономите трябва да си взаимодействат помежду си и да споделят опит.
Търсейки причините за тази аномалия, Недков започва да олющва зърното, в което е видял някакъв зародиш. Към онзи момент той много ясно виждал как на половината и повече от класа зърното го няма , въпреки че има оформена люспа (плява), но вътре е празно. На тази фаза от развитието на ечемика и пшеницата той не е могъл да прецени дали този зародиш ще продължи да се развива, както се получава с така наречения вторичен цъфтеж при овощните култури. При лоши метеорологични условия след масовия цъфтеж на овошките две седмици по-късно дръвчетата отново започват да цъфтят. Този случай може би е подобен, но в досегашната си практика не съм го виждал“, обяснява Недков. И понеже интервюто с него се проведе преди той да направи следващата проверка на посевите, хипотезите му са следните. „Ако зародишът нараства, това вече няма да бъде тревожно за фермерите, защото пшеницата просто ще узрее по-късно, Ако обаче не е вторичен зародиш, а не е имало опрашване, тогава трябва да търсим причините за тази липса на озърняване“, заключава експертът.
И допълва, че точно такива неразгадаеми ситуации са причината експертите да учредят съсловната асоциация на професионалните агрономи. Към момента учредителите са Венелин Леков, Ердоан Ахмедов, Владимир Ангелов, Илиян Недков, Димитър Витковски, Мирослав Георгиев, Димитър Димитров, Ростислав Пенчев, Димитър Джумерски и Янко Борисов. Очакванията са към тях да се присъединят и други колеги от цялата страна.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
