Начало » Пазари » Зърно
29.03.2024 г.

Сушата докара крайно ниско качество за пшеницата

Данни на Министерството на земеделието и храните
Сушата докара крайно ниско качество за пшеницата

Снимка: sinor.bg

Няколко месеца преди жътвата от агроминистерството съобщиха окончателните данни за качеството на основните зърнени и маслодайни култури, въз основа на които не само администрацията, но и фермерите подготвят своите бизнес стратегии. Сравнителните данни за пробите, които администрацията е взимала преди 10 години и сега, показват, че, ако през 2014 г. Българската агенция по безопасност на пхраните (БАБХ) е взимала над 1 600 лабораторните проби, то през миналата 2023 г. те са малко над 1 200. Обнадеждаващото е, че преди 10 години са проверявани около 2,1 млн. т зърно, докато през последните три години – между 2,5 и 2,6 млн. т пшеница.В този текст ще представим качествените показатели за пшеницата. Резултатите за царевицата и слънчогледа ще публикуваме в следващ текст.

Експертите обобщават, че през наблюдавания период (2014-2023 г.) пшеницата с ниски хлебопекарни качества, отнесена към ІІІ група, до 2018 г. е формирала над 80% от общата реколта, но веднага от 2019 г. се отбелязва рязък спад, когато фуражната пшеница с нископекарни качества вече е 40 на сто от реколтата.

По отношение на качеството при хлебното зърно се наблюдава интересна тенденция в трите последни години - 2021 г., 2022 г. и 2023 г. През първите две браншът все още се радваше на положителна инерция, натрупана пред войната в Украйна, когато световните котировки на зърното бяха високи и стопаните имаха възможност да инвестират в качествени семена, торове и прерарати за растителна защита. Което безспорно се отрази и на ръста в реколтите.

Припомняме, че окачестваването на хлебното зърно става в 4 категории – "Първа група", "Втора група", "Втора Б група" и "Трета група". През 2021 г. при направени проби от над 2,6 млн. т пшеница зърното от първите две групи е съставлявало 10,7% от проверените количества. Във Втора Б група попадат 38,7% от пробите, а в трета - 50,6%.

С най-високо качество безспорно е пшеницата от 2022 г., когато са проверени над 2,5 млн. т. В първите две групи тогава са попадалит 22,4 на сто от пробите. Във Втора Б група са 43,9 на сто. А трета група е оценката на едва 33,7% от пшениците.

Така стигаме до тежката 2023 г., когато са направени 1 242 проби на 2,6 млн. т пшеница. Според анализите на МЗХ в първите две групи са попадали само 13,4% от изследваните количества. Във втора Б група са 35,3% от пробите. Докато фуражната пшеница е съставлявала цели 51,3 на сто от реколтата.

Припомняме, че 2023 г. се отличаваше с незапомнетата суша, която се отрази върху основните култури, отглеждани в България. Обобщението на МЗХ е , че 48,72% от произведеното пшенично зърно през 2023 реколтна година е с високи хлебопекарни качества и се отнася съответно към първа, втора и втора Б групи. През настоящата година отбелязваме значително понижение на количеството на пшеницата с високо качество спрямо предходната 2022 година когато партидата е формирала 66,33 % дължащо се на лошите климатични условия.

Средните стойности на основните показатели, които определят качествената характеристика на зърното от реколта 2023 година, за страната са следните:

съдържание на влага: 11,1 % ± 0,5 % към 10,9 % ± 0,5 % за 2022 г.; 11,1 % ± 0,6 % за 2021 г.; 11,4 % ± 0,5 % за 2020 г.; 11,7 % ± 0,6 % за 2019 рек. г.;

хектолитрова маса: 75,2 kg/100 dm3 ± 2,3 kg/100 dm3 към 75,8 kg/100 dm3 ± 2,7 kg/100 dm3 за 2022 г.; 76,6 kg/100 dm3 ± 2,4 kg/100 dm3 за 2021 г.; 75,8 kg/100 dm3 ± 3,20 kg/100 dm3 за 2020 г.; 74,2 kg/100 dm3 ± 2,57 kg/100 dm3 за 2019 рек. г.;

добив на мокър глутен: 21,3 % ± 2,6 % към 25,9 % ± 3,3 % за 2022 г.; 23,1 % ± 3,2 % за 2021 г.; 26,3 % ± 4,6 % за 2020 г.; 25,0 % ± 3,4 % за 2019 рек. г. отпускане на глутена: 6,9 мм ± 1,2 мм към 7,4 мм ± 1,4 мм за 2022 г.; 7,1 мм ± 1,5 мм за 2021 г.; 7,5 мм ± 1,7 мм за 2020 г.; 7,6 мм ± 1,6 мм за 2019 рек. г.;

число на хлебопекарна сила: 55,0 усл. ед. ± 4,6 усл. ед. към 58,1 усл. ед. ± 5,8 усл. ед. за 2022 г.; 54,8 усл. ед. ± 5,2 усл. ед. за 2021 г.; 58,5 усл. ед. ± 6,9 усл. ед. за 2020 г.; 54,8 усл. ед. ± 5,8 усл. ед. за 2019 рек. г.;

съдържание на протеин: 11,7 % с.в. ± 1,1 % с.в. към 12,7 % с.в. ± 1,2 % с.в. за 2022 г.; 11,7 % с.в. ± 1,2 % с.в. за 2021 г.; 13,1 % с.в. ± 1,8 % с.в. за 2020 г.; 12,5 % с.в. ± 1,2 % с.в. за 2019 рек. г.;

число на падане: 372,8 сек. ± 38,5 сек. към 337,0 сек. ± 49,7 сек. за 2022 г.; 353,0 сек. ± 40,7 сек. за 2021 г.; 348,7 сек. ± 46,9 сек. за 2020 г.; 355,9 сек. ± 50,4 сек. за 2019 рек. г

По отношението на покълването пшеницата от реколта 2023 г. се отчитат 11,35% съдържание на покълнали зърна, като стойностите се движат в диапазон от 0,0 % до 1,2 %, отбелязваме значително повишение на показателя спрямо предходните две години, но е далече по-малко отколкото, когато делът на покълналото зърно е възлизал на 49,26 %, пише в доклада.

От общо опробваната партида 10,47 % е количеството на пшеницата, при която едновременно са отчетени убождания от житна дървеница и покълване на зърното към 3,44 %, установени през предходната година. В практиката е известно, че тези показатели оказват косвено влияние на други качествени показатели характеризиращи пшеницата, като „добив на мокър глутен“, „отпускане на глутена“ и основно върху Числото на Хагберг или т.нар. „число на падане“.

Повредите от фузариум по време на цъфтежа влияе върху качеството, зърното се спаружва, добивите намаляват. Качество на зърното силно се влошава поради съдържанието на микотоксини (вредни вещества отделяни от причинителят на фузариум). Това най-често са деоксинивалеон (DON), зарелон (ZEA), или зараленон (ZEZ). Допустимото съдържание на микотоксини в зърнените култури е точно определено от директива на Европейския Съюз, защото те са опасни за здравето на хората и животните. Продукция със съдържание над допустимите стойности се унищожава.

Анализираните проби показват, че съдържанието на фузариозни зърна в партидите от пшеница реколта 2023 г. варира от 0,0 до 35% към от 0 до 4,6 % през 2022 г.; от 0,0 до 4,8 % през 2021 г.; 0,0 до 4,0 % през 2020 г.; 0,0 до 7,4 % през 2019 рек.г.

Наличието на фузариум е отчетено при 25,28 % от анализираните проби през 2023 г., при 16,13 % през 2022 г.; 13,38 % през 2021 г.; 11,64 % през 2020 г.; 16,34 % през 2019 рек. г. През 2023 г. година при 4,91 % от общо опробваната партида е отчетено съдържание на фузариум, превишаващ границата от 1%, като през предходната 2022 г. е 1,64 %, за 2021 г. е 0,39 %, през 2020 г. е било 0,69 %, за 2019 г. е 0,82 % от общо анализираното количество пшеница.Най-високата стойност от 35,0 % е отчетена при единична проба, взета от района на Кюстендил.

Сушата докара крайно ниско качество за пшеницата
3643
 

Последни материали
Виж
При липсата на работна ръка и нежелание за изкупуване от фирмите
Прибирането на реколтата от череши в Кюстендилско е пред провал
Обсъжда се удължаване с година на срока за разплащане по ПРСР 2014-2020
Настояваме за премахване или двойно увеличаване на тавана за украинската помощ
Събитието започва утре в Пловдив
Министерство на земеделието организира конференция за биологичното производство
104,56 лв. на ха е ставката по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал
НАЗ иска премахване на самоконтролът за остатъци от пестициди
Ягодовият акар застрашава не само бъдещата реколта, но и растенията
Свързани материали
Виж
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини