До средата на март цените на пшеницата на международните пазари бяха подчинени на изразен низходящ тренд обусловен от превишение на предлагането над търсенето и стагнация на експортния фронт. На 6-7 март житните фючърси в Чикаго и Париж маркираха най-ниските стойности от август 2020 година насам – $190,90/т и EUR 179,00/т съответно. За отбелязване е факта, че през същия период на 2022 г., след започването на руската инвазия в Украйна, борсовите котировки достигнаха рекордни стойности от $523,60/т и EUR450/т.
Като основен фактор за рязкото понижение на цените през февруари и в началото на март 2024 г. се посочва „силен конкурентен натиск от мащабен износ на пшеница от Русия и Украйна”. В края на февруари известен германски анализатор Олаф Цинке (Olaf Zinke) коментира, че „фундаментните фактори на световния пазар не са позитивни за ценовото развитие” тъй като „все още има много зърно в складовете на Русия, а от Украйна потоци от много евтино зърно текат към европейския пазар”.
Пресата на фундаменталните (балансови) фактори върху европейския пазар беше изключително силна. По данни на Международния съвет по зърното през периода 6-14 март 2024 г. експортните котировки на френската мелничарска пшеница (Grade 1) се сринаха до $209-211/т (ЕUR191-193) FOB Руан.
През първата половина на март бяха публикувани редица прогнозни данни с негативен за ценовото развитие знак. Най-важните от тях безспорно бяха първите индикации на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) и Междунардния съвет по зърното (IGC) за увеличение на производството на пшеница в света през 2024/25 г. с 10 млн.т – до 797,3 млн.т -798,8 млн.т.
Силно депресиращо влияние върху цените в края на първата половина на март оказаха и информациите за канцелиране на големи сделки за внос на американска, австралийска и френска пшеница (общо около 1,0 млн.т) от страна на Китай.
Прогнозата за износ на мека пшеница от Франция през текущия сезон беше намалена, което предполага натрупване на рекорден за последните 20 години преходен запас от 3,7 млн.т към 1 юли 2024 г.
Сривът на цените до най-ниските стойности от 3,5 година насам провокира „техническата реакция на пазара” - прибирането на печалбите от фючърсите чрез обратно изкупуване на продадените на значително по-високи цени контракти.
В началото на втората половина на март житните котировки в Париж коригираха нагоре. На 25 март цената на майския фючърс в Париж се изкачи до EUR 204,50/т, а фобните котировки на френската мелничарска пшеница се възстановиха до ЕUR202/т FOB Руан (ЕUR259/т – 24.03.23 г. и ЕUR398/т – 25.03.22 г.).
За обръщане на вектора на ценовото развитие във възходяща посока през последните десетина дни допринесе влошеното състояние на посевите във Франция, основен производител на пшеница в Евросъюза. Според официалните данни на Céréobs делът на посевите в „добро до отлично“ състояние спадна до 66 на сто, в сравнение с 68% предходната седмица и 95% през същия период на 2023 г.
Освен това тези дни Асоциацията на германските фермерски кооперативи DRV съобщи, че площите със зимна пшеница в Германия за 2024 г.са редуцирани със 7,5% в сравнение с 2023 г. до 2,6 милиона хектара, тъй като наводненията попречиха на есенната сеитба.
Подкрепа на пазара оказа и редуцираната прогноза на Stratégie Grains за производството на мека пшеница в ЕС през 2024/25 г. - 121,6 (125,7 млн. т – 2022/23 г.). Според Stratégie Grains производството на пшеница ще намалее най-много във Франция, Германия и Полша, докато в Унгария може да се увеличи.
Перспективите за Украйна също са песимистични. Зърненият съюз на Украйна тези дни сведе оценката си за реколтата от пшеница 2024 г. до 20 млн.т, което е най-ниският показател от 12 години насам. Търговците обаче припомнят, че и първите прогнозни данни за реколта 2023 г. в Украйна бяха много неблагоприятни 17,5-18,0 млн.т, а в момента добивът там се оценява на 22,5 млн.т (FAO) – 28,7 млн.т (IGC).
Междувременно перспективата за размера на новата руска реколта от пшеница са много благоприятни - 92,0 - 95,0 млн.т, „като най-оптимистичната от тях е на Руския зърнен съюз и Центъра SovEcon.
Прогнозите за развитието на пшеницата дори в краткосрочен план са доста противоречиви, тъй като влиянието на перспективите за спад на производството в ЕС се компенсира с високите нива на натрупаните запаси в Евросъюза и в черноморския регион, а също така и с очертаващите се добри реколти в основните конкуренти на ЕС на международния пазар – Русия, САЩ, Австралия, Аржентина.
Все пак ескалацията на конфликта в Украйна може да стане фактор, който ще подкрепи цените на зърното и най-вече на пшеницата на международния пазар. Анализатори коментират, че през последните седмици света се фокусира върху кризата в Газа и пазарът почти беше забравил за рисковете от войната в Украйна, тъй като потоците от украинския и руския зърнен износ продължиха да захранват международните пазари. Положението обаче може да се промени и на пазара се заговори, че след атаките на Украйна срещу руски петролни рафинерии миналата седмица Русия може да отвърне на удара, като предприеме по-интензивни атаки срещу украинските пристанища.
Силна подкрепа на европейските котировки напоследък оказват и информациите за вероятното налагане на мито (до 95 €/т) върху вноса на зърно от Русия и Беларус в Евросъюза. Според Financial Times това ще бъде първото ограничение при вноса на храни след избухването на конфликта в Украйна. От Брюксел обясняват, че „основната цел на тези законодателни предложения е да се облекчи допълнително административната тежест за фермерите в ЕС и да се предостави на фермерите и държавите от ЕС по-голяма гъвкавост при изпълнението на определени екологични условия“.
Като повод за засилване на настроенията в полза на прекъсване на низходящия тренд и мнението изразено от водещите руски експерти, че ценовото дъно на местния пазар вече е преодоляно „тъй като цените на пшеницата в много региони са се доближили до производствените разходи”. Съгласно данните на Института по конюнктура на аграрните пазари (ИКАР- Москва) преди десетина дни експортните цени на руската мелничарска пшеница 12,5% протеин се сринаха до $196-198/т FOB, но към началото на новата седмица се възстановиха до $201/т FOB ($280-290/т – към 18.03.23 г.). Генералният директор на Института Дмитри Рилко е на мнение че „тази седмица ще покаже какво ще се случи по-нататък. Няма сигурност, че растежът ще продължи, като настоящата ситуация е по-скоро преминаване в страничен тренд”. ”За да скочат цените, трябва да има някакво значимо събитие или група такива, които да рефлектират за това“, смята експертът.
Игор Валентович
25 март 2024 г.
