Люцерна без кускута - има го и това

23-05-2006 г. Кускутата е паразитен, едногодишен раннопролетен плевел. Тя се отнася към стъблените паразити, образуваща нишковидни увивни стебла с хаустории чрез които се прикрепва към растението-гостоприемник. Характерно за тези плевели е, че са безхлорофилни и не могат да фотосинтезират, но използват готови пластични вещества от зелените растения върху които паразитират. Кускутата притежава висок размножителен потенциал, размножавайки се вегетативно и със семена. Семената и покълват на дълбочина от 0 до 4 см, когато температурата на почвата достигне 16-18 градуса, а латентното им състояние продължава от 5 до 10 години. Периодът на първичната зараза и бързото израстване на хифите съвпада с най-бавниия темп от развитието на люцерната. Най-голяма вреда нанася люцерновата кускута, но в нашата страна са разпространени около 6 вида. Какви са по-важните загуби върху люцерната, причинени от кускутата? •Паразитът в годината на създаване на посева причинява загиване на отделни растения, в резултат на което тревостоя се разрежда над 20 процента, а растенията са с подтиснат растеж и развитие; •Заразеният посев е с редуцирана продуктивност на суха биомаса над 2 пъти; •При наличие на масово заразяване люцерновите семепроизводни посеви не могат да се реколтират за семена; •Освен загубата на семена се правят и допълнителни разходи за почистването им. Основните източници на разпространение на кускутата Важно условие за успешната борба с кускутата е земеделските производители да знаят основните пътища за разпространението и, а те са: използване на заразен посевен материал; употреба на не добре угнил оборски тор; заразените петна от крайпътните ивици; ливадите и пасищата;чрез поливните води; вятъра, птиците и животните;ежегодното нарастване на степента на заплевеляване на някой окопни култури с разстлан щир, пача трева и други плевели, които са благоприятни гостоприемници на кускутата; в последните години се наблюдава развитие на екотипове кускута с полугладки и гладки семена, които не се улавят от декускуторните апарати. Успешно извеждане на борбата с кускутата Важен дял в системата за борба заемат предпазните и агротехническите мерки. Задължително условие е прецизна и навременна апробация на семепроизводните посеви и употреба на чист посевен материал. Необходимо е спазване на правилно сеитбообръщение, в което люцерната да не идва по-рано от 4-5 години на една и съща площ и да се редува с култури (например житни), които не се нападат от кускута. Да не се допуска използването на не добре угнил оборски тор и използване на фураж, който е заразен с жизнеспособни плевелни семена. Химичният метод заема значителен дял в борбата с кускутата. Ако посевът е заразен на петна, те трябва да се окосят ниско - 293 см над почвената повърхност, за да се изнесе заразената маса, а петната да се третират не по-късно от три-четири дни след това. За целта могат да се използват 10 процентов разтвор на аманиев сулфат, 0,5 процента разтвор на реглон или някой от по-долу посочените хербициди. В случаите на масово заразяване е необходимо възможно ниско окосяване на заразения подраст, изнасяне на окосената маса и не по-късно след три-четири дни да се третира при норма 50 л/дка работен разтвор. С много добра ефективност са: пивот 100 ЕК, спийд 10 СЛ или Питон 10 СЛ в доза 100 мл/дка, раундъп в доза 80-100 мл/дка, керб 50 ВП - 500 г/дка. Добри резултати в борбата с кускутата в люцернов посев, заплевелен с разстлан щир се постигат чрез двукратно третиране с хербициди, приложени в система - дуал голд 960 ЕК в доза 100 мл/дка, след сеитбата преди поникване на люцерната и пивот 100 ЕК в доза 100 мл/дка, три дни след окосяване на заразения подраст. Oт в. Фермер