Водещ приоритет за България е осигуряването на адекватно и справедливо ниво на подпомагане на фермерите, за да няма неравнопоставеност на земеделските производители в ЕС. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева на дискусионен панел на тема: "Прилагане на Стратегическия план по ОСП 2023-2027 от 1 януари 2023 г. в България" по време на 10-ата национална среща на земеделските производители в Казанлък. Тя обясни, че страната ни от самото начало на дебатите за Зелената сделка алармира, че следва да се намери баланс между нарастващите амбиции на Съюза в областта на околната среда и климата и гарантирането на икономическата устойчивост по агрохранителната верига.
България заедно с голяма група единомислещи държави вече е успяла да убеди ЕК да оттегли своето предложение за въвеждане на нови условия за устойчивата употреба на пестициди и голямо намаление на тяхната употреба, които щяха да доведат до неоправдано голям риск за продоволствената сигурност.
В рамките на стартираните процеси ЕК е поискала от държавите членки да представят своите виждания за намаляването на административната тежест. Впоследствие ЕК е представила пред министрите на земеделието своите предложения за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки в рамките на настоящата ОСП, които биха могли да помогнат за справяне с трудностите пред селскостопанския сектор на ЕС.
„Част от тях вече са изпълнени чрез приемане на временна и частична дерогация от стандарт 8 за ДЗЕС за 2024 г. и корекции за стандарт 1 за ДЗЕС“, уточни заместник-министър Георгиева. По думите й, в допълнение към действията за опростяване, планирани от ЕК, България е представила предложения относно включване на трапезните картофи в списъка на допустимите за обвързана подкрепа продукти, премахване изискването за задължително съответствие на интервенциите по обвързаното с производството подпомагане на доходите с Рамковата директива за водите, както и ограничаване на броя години, които подлежат на преглед на качеството на изпълнение, напр. само във финансовата 2026 година.
„Толерансът на отклонение следва да бъде увеличен от 25% на 50%. Страната ни предлага също въвеждане на гъвкавост в двугодишния модел на докладване и особено възможност за гъвкавост при планиране и отчитане на средните стойности на единични суми, вкл. при инвестиционните интервенции и незадължително въвеждане на електронен Инструмент за устойчивост на земеделските стопанства за държавите членки и отделните фермери. Сред предложенията са премахване на изискването за въвеждане на социална условност и да се гарантира, че ако не са поети финансови ангажименти в дадена финансова година и модификацията не е несправедлива спрямо бенефициента, то следва да се позволи промяна на стойностите на съответните индикатори“, посочи още заместник-министър Георгиева.
Тя припомни, че до 8 април 2024 г. ще бъде достъпна онлайн анкетата на ЕК относно тежестта на процедурите и правилата, свързани с финансовата подкрепа на ОСП. Заместник-министърът призова земеделските производители да са активни и да изразят мнението си в нея. Анкетата може да попълните на български език ТУК.
По време на събитието по темата за интервенциите по Стълб 1 участие взе директорът на дирекция "Директни плащания" на МЗХ Аделина Стоянова. Владислав Цветанов, началник отдел на “Инвестиционна и стартова подкрепа за бизнеса” към дирекция „Развитие на селските райони“ представи новите възможности за инвестиции по Стратегическия план.
Проведена беше дискусия, в която участниците отправиха въпроси и получиха разяснение от екипа на МЗХ.
