На територията на държавното ловно стопанство „Кормисош“ бяха разселени 16 животни от вида „алпийски козирог”, доставени от Бавария, съобщиха от пресцентъра на Южноцентралното държавно предприятие. Мъжките животни са 3, а женските - 13.
Мястото на разселването за алпийските козирози е определено след предварително проучване за възможностите за възстановяване на този вид в България на база информация за екологията и биологията на вида, исторически и литературни данни за разпространението и анализи на географската информационна система на терена във високите части на българските планини, следвайки общоприетите препоръки за възстановяване на популациите на видове.на Международния Съюз за опазване на природата (IUCN)
На територията, където са разселени животните, има изградена санитарна (карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните ловностопански съоръжения, които присъстват във всеки ловностопански район – хранителни комплекси, чакала, капани за улов на жив дивеч и пълноценни дивечови ниви, съобщи инж. Емил Комитов от Централното управления на ЮЦДП в Смолян. В карантинната ограда козирозите ще престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински надзор ще се извършва обезпаразитяване. При нужда ще се вземат кръвни проби за изследване, ще се наблюдава и ще се прави оценка на здравословното състояние на животните. За разселените животни има издаден медицински сертификат, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в карантинната ограда животните ще бъдат преместени в адаптационната ограда, където ще престоят по продължително време, може и няколко години. През цялото време на престоя ще се провеждат наблюдения за здравословното състояние. Целта е формиране на достатъчно голямо стадо, което да се адаптира успешно след разселването му и да бъде пуснато на свобода. Досегашната практика у нас и в чужбина показва, че колкото по-голямо е стадото, адаптацията след разселването му е по-успешна, подчерта Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в голяма част от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12 пещери, повечето са от района на Стара планина и има само едно находище в Родопите – в Бориковската пещера (край с. Могилица в община Смолян в едноименната област). След това видът изчезва както от България, така и от съседните балкански страни. През 80-те години на XX век в България са внесени алпийски козирози от Швейцария и се разселват около върховете Мусала и Ботев. Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80 екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „кухороги“, типичен представител на подсемейство „кози“. Има здраво и набито тяло с дължина до 160 сантиметра, височина в холката до 1 метър и тегло до 120 килограма, като женските са почти 2 пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите си от 70 до 140 сантиметра извити назад и леко встрани рога, с ясно изразени напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното удължаване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено. Женските също имат рога, но те са много по-малки, със слабо изразени ребра. Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух. Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
