Представянето на селекцията маслодаен слънчоглед от БАСФ по време на тазгодишния 11-ти агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите, съвпадна изцяло с темата на форума - „Устойчиво зърнопроизводство в условия на променящи се климат и пазари“. Пред аудиторията от близо 400 земеделски производители, продуктовият мениджър на БАСФ за маслодайни култури, семена и растителна защита Божидар Бонев, постави акцент върху сънчогледовите хибриди от линията ИнСън®, създадени да гарантират устойчиво развитие в условията на съвременните климатични промени.
„Генетиката винаги е била моторът, който движи прогреса в земеделието. Възниква обаче въпросът дали потенциалът за добив е достатъчен за постигане на добри крайни резултати на фона на климатичните промени, на които сме свидетели през последните години?”, реторично попита експертът. Той се позова на статистика на Министерството на земеделието и храните, която показва, че в периода до 2012 г. добивите от слънчоглед постоянно нарастват, но след 2021 г. те са в застой. Основната причина за това са „хидратният стрес или засушаванията, които станаха ежегодно явление и са все по-тежки”. Определено новите условия изискват един по-различен подход, затова и експертът наблегна върху представянето на генетиката на полето и как тя да работи по успешно.
„Когато говорим за адаптация, задължително трябва да се съобразим с един незаобиколим фактор и това е гъстотата на отглеждане на растенията на посевите. Това важи в особена степен за слънчогледа, защото за разлика от останалите основни култури в сеитбооборота, при него има само един репродуктивен орган, а именно – една пита. За разлика от пшеницата той няма възможност да брати по-късно през вегетацията, няма възможност да прави разклонения като рапицата, няма възможност да формира и втори кочан като при царевицата. Имаме една пита, която се формира рано през вегатацията и чийто потенциал ние се опитваме да запазим или да доразвием впоследствие, защото от това зависят добивите”.
Именно затова и през 2022 и 2023 г. експертите на БАСФ са направили микро парцелни опити в България с различни гъстоти на отглеждане – от 4 500 до 6 500 растения на декар, резултатите от които показват отчетливи тенденции. При една част от хибридите най-добри добиви са получени при гъстота от 5 800 растения на декар. Други хибриди изобщо не са реагиралили на завишените сеитбени норми. Трети тип хибриди пък са постигнали най-добри добиви при около 5 500 растения на декар.
След като са обобщили резултатите, експертите стигат до следния извод – най-ефективно хибридите на БАСФ се държат при гъстоти на отглеждане между 5 200 до максимум 5 800 растения/дка. „Ще се запитате защо не отглеждаме слънчогледа при гъстота от 4 500 растения? Бих отговорил така - ако полетата ви са абсолютно чисти и плевелите не могат да влияят негативно, то можем да си позволим да отглеждаме слънчогледа и при тази гъстота. Но понеже тези опити са при контролирани условия и при пълен контрол върху плевелите, това е решение, което вие сами трябва да вземете – дали да заложите на тази гъстота според конкретните условия на полето ”, посочи Бонев.
Интересното при хибриди като ИнСън 222 CLP, чиито особености му позволяват едно отлично ниво на саморегулация, е че при гъстоти над 5 000 растения на декар той не само, че не понижава добива, а има и увеличение. Именно затова се препоръчва такава генетика, която да може и при малко по-високи гъстоти да стои стабилно на полето и да показва резултати, напълно конкурентни на по-ниските гъстоти, като по този начин защитава и инвестициите в семена.
По отношение на опазването на добивите, Божидар Бонев обърна специално внимание и на болестите. „Моят опит при маслодайните култури сочи, а и световният го доказва, че няма водещи хибриди, няма хибриди лидери с дълъг живот, които да нямат добра толерантност спрямо основните болести. Всички хибриди, които вие отглеждате, са с достатъчно добро здраве и много висока толерантност към болести”.
С времето и промяната в климата, някои болести изгубиха частично значението си, но други като макрофомина, склеротиния и вертицилиум стават все по-значими и все по-вредоносни, защото атакуват растенията директно от почвата, заразяват ги и впоследствие е невъзможно да се реагира дори с химически средства. Затова толерантността на хибридите спрямо тези заболявания е определяща.
Не на последно място е важна и сортовата структура на всяко стопанство – „винаги съм казвал, че българският земеделец е един от най-иновативните, защото сме на първо място в Европа по това колко хибрида използваме в нашите стопанства – средно по 2,6 хибрида. И показва, че вие достатъчно добре осъзнавате рисковете и разпределяте риска в производството”. Затова и БАСФ предлага 4 водещи хибрида - всеки един със своята стабилност, гъвкавост и потенциал за добив.
Пред земеделците Божидар Бонев представи резултатите от 12 макроопита от 4 различни локации в България. Използвани са като еталони за сравнение най-предпочитаните хибриди на пазара. Средните резултати, които двата водещи хибрида ИнСън 222 CLP и Акордис CLP от Клиърфийлд® Плюс направлението показаха бяха абсолютно на нивото, а някои и над нивото на конкурентните хибриди. По същият начин в сегмента на трибенурон-метил торерантните хибриди, новият ИнСън 277 SU и вече познатият от миналата година Аверон SU показват изключително конкурентно и стабилно представяне. Четирите хибриди формират солидно ядро, върху което може спокойно да се гради сортова структура.
На последно място, но не по значение, са два хибрида за по-специални условия, защото са изключително издръжливи при засушаване – Колорис CL и Дракарис CLP. Вторият със своето много ранно узряване има възможността да бъде отглеждан като втора култура, има възможност също да се отглежда при закъснели сеитби, както и на по-висока надморска височина. Успешно се представя там където среднокъсната и късна генетика не могат изобщо да бъдат използвани.
С обновеното си и оптимизирано портфолио БАСФ даде сериозна заявка партньорство с фермери от цялата страна и разнообразни условия на отглеждане. Това са „ Хибридите с характер“ на една от най-разпознаваемите компании в сферата на земеделието.
