Царевицата в Европейския съюз има проблеми с метеорологичните условия и конкуренцията, коментират от електронното издание AgrarHeute. Фермерите започнаха сеитбата на зърнената култура твърде късно, тъй като в държави като Германия бе влажно и студено, а в други като Испания и Франция – твърде сухо. Намаляват и засетите площи в ЕС, като в първата си прогноза Европейската комисия ги оценява на 8,52 млн. хектара – с около 330 хил. хектара по-малко в сравнение с миналата година, но с цели 725 хил. хектара (малко повече от 8%) под тези от 2021 г. Големи производителки на царевица в ЕС свиват площите с царевица, включително Германия, Франция, Италия, България, Полша и Румъния.
Анализатори обаче се надяват, че въпреки всичко при оправяне на времето с напредването на сезона фермерите ще приберат значително по-богата реколта, отколкото през сушавата 2022 г., когато в много страни от ЕС царевицата буквално изсъхна в полята и реколтата се оказа най-слабата от 2007 г. насам. Според тях причините за свиването на засетите площи с царевица в ЕС са както разширяването на посевите с есенно зърно и рапица, така и залагането на по-устойчиви на суша култури като слънчогледа и на по-печеливши като соята. В част от държавите-членки фермерите се опасяват отново от суша, а към това се прибавя и огромният натиск, оказван от големия внос в държавите, граничещи с Украйна- От изданието посочват като най-пострадали в това отношение източноевропейските производители на царевица в България, Румъния, Полша и Словакия.
Като цяло обаче метеорологичните условия остават решаващ фактор. С изключение на Германия, където валежите са дори прекомерни, в останалите страни от ЕС влагата не достига и това се отнася с особена сила за Испания, Италия, Франция и отделни части на България, Унгария и Румъния. В случая с Испания и Португалия, където царевицата се отглежда предимно на напоявани парцели, засетите площи ще зависят от разпределението на водата.
Според оптимистичните сценарии при достатъчно влага, та дори и при свиване на площите, анализаторите очакват реколтата да нарасне до 65,3 млн. тона – с 13 млн. (почти 25%) повече в сравнение със сухата 2022 г. Спрямо 2021 г. обаче реколтата се очертава с 8,2 млн. тона по-малко. В Германия оценката за реколтата от царевица през тази година към момента е за 4,2 млн. тона при 3,8 млн. тона през 2022 г. От ЕК очакват най-силен ръст на производството спрямо слабата минала година в Унгария, Румъния и Словакия.
От AgrarHeute обаче не пропускат да подчертаят, че рязкото намаляване на поголовието от добитък в ЕС, огнищата на птичия грип и високото темпо на инфлация, ограничаващо потреблението на месни и млечни продукти, понижават необходимостта от фуражи за животните, а оттам – и на царевицата, използвана за приготвянето им. Високите цени на зърнената култура в ЕС през последните месеци доведоха до все по-честото ѝ заменяне с пшеница и ечемик във фуражите, особено в страните с по-слаби миналогодишни реколти. Анализатори от Франция, Италия, Румъния, Унгария и Германия очакват значително свиване на употребата на царевица във фуражите.
