05-06-2003 г. На 25. 05. 2003 г. В сградата на МЗГ в София се проведе среща за обмяна на опит между български и американски пчелари. Гостите от САЩ бяха тук по покана на г-н Румен Милев в качеството му на управител на фирма "Рамкомерс" - търгуваща с мед, пише сп. Пчеларство. Това бяха г-жа Ан Хармън - биолог и университетски преподавател по пчеларство и г-н Боб Коул, който е пчелар с над 50 годишен професионален опит и бивш председател на Източноамериканската пчеларска асоциация на Северна Америка. Освен в София срещи се проведоха и в Плевен, Търговище, Добрич, Разград и Карнобат. Цялостното впечатление на гостите от обиколката на страната бе, че България разполага с големи ресурси за производство на мед, и че българските пчелари, както повечето си колеги по света са изключително гостоприемни и благоразположени. В началото г-жа Хармън сподели някои факти за пчеларството в САЩ. Основната система кошери е Лагстрот. Средно статистически за една година добивите на мед от кошер са около 20 кг., но това не е особено обективно, тъй като има райони като Калифорния, Флорида и Тексас, където добивите достигат до 120-150 кг., поради топлия климат и многото цитрусови дървета. Основната цел на пчеларството е не добив на мед, а опрашване на земеделски култури Самите пчелари се грижат за качеството на продуктите си и не допускат тяхното замърсяване. По тази причина не употребяват никакви антибиотици. Освен това научните изследвания в последните години са доказали, че антибиотиците не премахват заболяванията, а само ги подтискат, което прави използването им безсмислено, още повече, когато знаем, че в меда се откриват забранените остатъчни вещества. Към всичко това като се прибави и факта, че пчелите много бързо развиват резистентност към медикаментите на базата на антибиотици, употребата им става излишно вредна. Стана ясно, че там където се открие американски гнилец локалната организация изпраща уведомително писмо, с което препоръчва на пчеларя да изгори заразените кошери (пчелите и сандъците). По този начин чрез бързото ликвидиране се предотвратява разпространението на епидемии. На въпроса: "Как се борите срещу акарът Vаrroa?" г-жа Хармън обясни, че в последните 20 години в САЩ са работили за създаване на генетично устойчиви майки, които създават поколение, резистентно към акара. Това е направено след като са смесени майки от 3 линии. Такива, които подтискат репродукцията на акара, майки с засилени хигиенни качества и майки от Русия (от района на Владивосток). Опитите се оказват успешни и сборът от различни генетични линии позволява създаването на устойчиви към акара пчели - майки, които вече се продават свободно. Цената им варира от 6 до 10$ за брой. Освен това на дъното на кошера се слага мрежа, през която акарите след като паднат не могат да се качат отново на пчелите. Въпреки това проблемът не е решен, опаразитеността спада с 25-30% и както призна г-жа Хармън, на места отново се налага третиране. На въпроса за движението на тропическите пчели (наричани убийци) от Южна към Северна Америка г-га Хармън сподели, че те вече са навлезли югозападните щати и продължават да се движат на север. Другият гост Боб Коул сподели част от своят професионален опит. Основното, което заяви бе: "Аз не гледам пчелите за меда, аз печеля от опрашване." Последва широка беседа за това как във всеки един щат в селскостопанските университети се изучава пчеларство и отдавна е осъзната огромната роля на пчелите за опрашването, респективно възпроизводството на растенията и производството на храна. Всичко това е станало възможно, благодарение на многогодишни научни изследвания. Един от основните изводи от икономическа гледна точка е, че стойността на продукцията добивана вследствие на опрашването с пчели за САЩ, годишно е около 14,5-15 млрд $. Всичко това налага практика при, която фермерите плащат на пчелари, които да им опрашват насажденията - плодове, зеленчуци и др. Средно статистически Боб Коул получава 150$ на кошер за опрашителна дейност. Практикува се подвижно пчеларство (както при нас за добив на мед), но с цел опрашване. При средна изкупна цена на меда от 2,5$ за килограм е много по-изгодно икономически пчеларите да се занимават с опрашване. Разбира се, фермерите поставят изискване - за опрашване да се използват само силни кошери (да имат пило на 8 пити). На въпроса: "Колко често сменяте майките?", гостът отговори - "На всеки 2 години". А за производство на майки използва метода за прехвърляне на личинка. Майките се оплождат естествено и се маркират, за да се предпазват от роене едното крило леко се отрязва. Срещата беше интересна и предизвика оживена дискусия. Американските колеги ни благодариха и ни поканиха да им гостуваме. Обмяната на опит беше ползотворна за всички присъстващи.