Биоземеделието в последните години набира все по-голяма популярност. Създават се нови методики за отглеждане на растенията, позволяващи пълно отказване от химичните пестициди и промишлените минерални торове, но те внасят и съществени промени в традиционните начини за обработка на почвата. Това често води опитите за преминаване към биологично земеделие до неуспех.
Общи рискове при оранжерийно отглеждане
Основните фактори, водещи до загуба на реколта при оранжерийното отглеждане, са частични и общи рискове в растениевъдството като цяло.
Светлина – недостатъчната осветеност, особено в критичните за фотосинтезата фази на развитие на растенията, както и излишната, причиняваща изгаряне, отслабват растенията.
Температура – понижената и повишена температура, както и температурните колебания могат да доведат до пълна или частична загуба на плододаване, а също до специфични симптоми (напукване на плодовете, върхово гниене и др.).
Влажност – много висока или много ниска, но непопадаща в нормите за отглеждане на дадена култура, защото това, което е добро за една, може да влияе зле на друга.
Оптимални въздушни параметри – намаляването на концентрацията на въглероден диоксид във въздуха намалява и дори преустановява фотосинтезата, докато увеличаването има потискащ ефект върху растенията.
Опрашване – ако културите, отглеждани в оранжерията, не се отнасят към партенокарпните, то за получаване на реколта е необходим свободен достъп на опрашители, а алтернативата е ръчно опрашване.
Балансирано подхранване – недостигът, както и липсата на основни хранителни елементи може да доведе до намаляване на реколтата, до влошаване на вкусовите качества или появата на неинфекциозни болести.
Болести и вредители – загубите могат да достигнат 100% при масово разпространение.
Фитотоксичност на препаратите – води до изгаряне, потискане развитието на растенията или деформации.
Рискове при въвеждане на биологичното земеделие
Кои фактори излизат на преден план при преминаване към биологично земеделие в затворени съоръжения?
Осветеността, влажността, температурата и въздушно-газовият режим са еднакво важни при всяка система на отглеждане на културите, а факторът опрашване получава допълнителен бонус, защото пчелите и другите опрашители са защитени. Те не умират, а засаждането около затворените съоръжения на растения, които привличат ентомофаги (полезни насекоми, унищожаващи вредителите), има положителен ефект върху привличането на опрашители.
Важно е да знаем, че даже биоинсектицидите могат да влияят отрицателно на опрашителите и ентомофагите. Рисковете от фитотоксичност значително намаляват, но при използването им в оранжерии трябва да се прилагат съгласно препоръките на производителите за дозите и разходните норми, както и да се съблюдават всички мерки за безопасност.
Удачно е използването на залепващи и феромонни капани.
С разтворимите биопрепарати не трябва да се обработват растенията под сияещото слънце, защото всяка капка може да сработи като леща и да изгори листата (каквото би направила и чистата вода). Тук важи универсалното правило – обработването на надземните части се прави при облачно време или в утринните/вечерни часове на деня.
Принципи при подхранването на растенията в условия на биологично оранжерийно отглеждане
Контролът на подхранване е един от основните фактори на риска, играещ значителна роля в биологичното земеделие. Работата не е в ограниченията, които налага системата, а в по-лекомисленото отношение към биологичните видове торове. При използването на минерални торове рядко рискуваме да торим без мярка, страхувайки се за последствията за растенията и за себе си. Използването на органика на принципа “колкото повече, толкова по-добре“ и без да се вземат предвид особеностите на културите много често води до отслабване на растенията, а даже до гибелта им.
Системата за подхранване в този случай трябва да бъде изградена на следните принципи:
1. Включване в сеитбооборота на подходящи сидератни култури, което ще осигури за растенията хранителни вещества, ще привлече полезни насекоми, ще отблъсне вредители и ще повлияе самовъзстановяването на почвата.
2. Директното внасяне на органични торове трябва да бъде разчетено предварително, като се вземе предвид вида на тора, нормата на разход, времето, дълбочината и начина на внасяне, необходимостта от поливане и не на последно място – изискванията на всяка култура.
Знаем, че угнилият и свежият органичен тор се внасят по различен начин, но трябва да се имат предвид и източниците.
3. Използване в системата на подхранване на хумати и микробиологични активатори – живи микроорганизми, превръщащи хранителните елементи в достъпна за растенията форма.
4. Използване на зелени торове и дървесна пепел, като се предвидят особеностите на внасяне.
5. Отчитане на сумарния ефект от всички компоненти на системата. Ако използваме бобови култури в качеството на сидерати плюс пълна норма компост плюс подхранване със зелен тор плюс редовно внасяне на микробиологични азотфиксатори, може да се получи значителен излишък на азот, което ще окаже неблагоприятно въздействие на добивите и качеството на продукцията.
Следва продължение
