Египет договори покупката на 180 хил. тона пшеница от Индия – доста под съгласуваните през май 500 хил. тона, съобщи „Ройтерс”, като се позова на изявление на египетския министър на снабдяването Али Мосели. Впоследствие обаче Индия наложи забрана върху износа на пшеница, но обяви изрично, че ще прави изключения за държави, които изпитват трудности с продоволствената си сигурност. По думите на Мосели Индия разполага със само 180 хил. тона в пристанищата си, като това е било условието за осъществяване на доставка за Египет.
Арабската република е сред най-големите вносители на пшеница в света и купува големи количества за изпълнение на програмата си за субсидиране на хляба на над две трети от населението. През последните години основната част от вноса бе осъществянана от страните от Черноморския регион, но с нахлуването на Русия в Украйна потокът почти секна. Освен това войната увеличи разходите на Египет за покупката на пшеница заради повишените цени на зърнената култура на международните пазари, след като големи количества от нея бяха блокирани в Украйна и не могат да достигнат до основните си потребители, а санкциите, наложени на Русия от западните държави, затрудниха изключително нейния износ, макар да изключват селскостопанската продукция. Вследствие на това Египет се опита да диверсифицира доставчиците на пшеница, включително чрез понижаване на изискванията за внос, насочвайки поглед към Индия и Казахстан, но Мосели посочи, че се търсят начини и за сключване на споразумение за доставка на руско зърно.
За да понижи разходите по вноса и програмата за субсидиране на хляба, Египет се опитва да увеличи дела на получаваното при смилането ѝ брашно до 87,5% от настоящите 82%, което може да спести около 500 хил. тона пшеница при положение, че страната внася ежегодно 5-5,5 млн. тона. Друга идея е за добавяне на картофено нишесте към брашното, като министърът посочи, че в момента се търси подходяща технология.
По думите му настоящите запаси от пшеница в Египет са достатъчни за осигуряване на вътрешното потребление за 5,7 месеца, след като държавата изкупи от местните фермери 3,9 млн. тона. Целта на управляващите за изкупуване на 6 млн. тона обаче остава далеч от осъществяване. Запасите от захар ще стигнат за над 6 месеца, от растителни масла – за 6,2 месеца, а за ориз – за 3,3 месеца, добави Мосели.
