В Сърбия жътвата на пшеницата и рапицата започна на площите, засадени с ранните сортове и там, където посевите узряха преждевременно заради недостига на влага и пропуснати агротехнически дейности, като добивите са по-слаби от очакваните, заяви председателят на Независимата асоциация на сръбските фермери Йовица Якшич, цитиран от местната агенция „Бета”. „Жътвата започна с площите, засети с ранни сортове и с пропуснати агротехнически дейности, както и без вложени достатъчни количества минерални торове, и добивите са слаби, около 2 тона и дори по-малко от хектар”, уточни Якшич.
По думите му първите добиви от рапицата в южен Банат показват, че те ще бъдат значително по-ниски от миналогодишните – около 2,5 тона от хектар при 4 тона през 2021 г. той е убеден, че добивите от маслодайната култура в централна Сърбия ще бъдат дори по-ниски.
Експертът по зърното Мирослав Малешевич смята, че добивите в Сърбия ще останат с около 30% под дългогодишните средни стойности. Той предупреждава фермерите да мерят влагата в пшеницата, която зрее бързо заради високите температури, а когато влажността падне под оптималната, чупливостта на зърното нараства заедно със загубите. „Жътвата трябва да започне, когато влажността в зърното падне под 15%, а сега сушата в някои ниви доведе до узряването на посевите и спад на влажността до 11-12%, заради което зърната ще се трошат по-лесно при жътвата и загубите ще растат”, подчерта Малешевич.
Според председателя на асоциацията „Шумадийско поле” Боян Николич добивите от пшеницата в Рача и Баточина са почти наполовина в сравнение с миналата година, макар да са били приложени всички агротехнически мероприятия и мерки за растителна защита. „Добивите от пшеницата в първите ожънати ниви са от 2,5 до 3,5 тона от хектар, макар посевите да бяха подхранени максимално и защитени от вредители и болести. През миналата година добивите бяха между 4,5 и 6 тона от хектар, което значи, че заради сушата и градушките те са паднали почти наполовина”, изчислява Николич.
