Плевен има потенциал да се развие като иновативен научен център в сферата на аграрните науки за Северозападния район и да се възползва от заложената в Стратегическия план подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации. Тази подкрепа би засилила връзките между земеделското производство и изследователската дейност чрез проекти с потенциал за иновации. Тази позиция са изразили заместник-министрите на земеделието Стефан Бурджев и Иван Христанов по време на форум на тема „Развитието на зелените региони на България и индустриите за здравословен живот – възможности и предизвикателства“, проведен в Плевен, съобщиха от агроведомството.
Устойчивото социално-икономическо развитие на селските райони е свързано с подобряване на съществуващата инфраструктура, качеството на предлаганите услуги за населението и научната дейност, е посочил още Бурджев. Припомяйки, че заложените интервенции в Стратегическия план до 2027 година целят да превърнат селските райони в по-привлекателни за бизнеса и за живеене. Там са планирани също и интервенции, чиито допустими бенефициенти са земеделските стопани, преработватели от хранително-вкусовата промишленост, къси вериги на доставки.
Заместник-министър Христанов заяви също, че в Плевен може да бъде изграден образователен център, който да обедини усилията на редица образователни институции и да работи в сферата на развойната дейност. По думите му подобна инфраструктура отдавна липсва е региона, а тя ще допринесе както за напредъка на науката, така и намаляване на миграцията от района към столицата. „Технологичен парк в Плевен, съчетан с натрупване на академична общност е предпоставка за насърчаване на развойна дейности“, коментира заместник-министърът. Според него силното висше образование е предпоставка за развитие и на средното, и на основното. За нас е важно регионът да се развива, защото той е структуроопределящ за земеделието“, подчерта заместник-министър Христанов. В региона има 4 института, които е добре да обединят усилията си БАН, Софийския университет и други и така синергичния ефект ще надмине индивидуалните усилия.
По повод Стратегическия план беше посочено още, че освен финансирането от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони за първи път се залага национално съфинансиране размер на 60%, при минимално 15% досега, което е един от най-големите проценти съфинансиране от всички страни в ЕС.
