Миналия петък, 8 април Европейската комисия (ЕК) официално е одобрила българската помощ за компенсиране на животновъди и растениевъди в размер на 143,5 млн. лв. и е изпратила писмото за нотификация до ръководството на българското агроминистерство. На консултативния съвет вчера представителите на сектора на плодовете и зеленчуците обсъдиха ставките, изчислени от администрацията, като днес бордът на директорите на фонд „Земеделие” се очаква да насрочи точната дата за превеждане на компенсациите.
Това съобщи вчера земеделският министър Иван Иванов, който за целта организира унизително слаба пресконференция „на крак”. С което пресцентърът на ведомството за пореден път показа неуважението си към журналистическата гилдия. Първо, защото всеки радио журналист има нужда от перфектен звук, който не беше осигурен за медиите. И второ, защото липсваха условия за нормално отразяване дори за колегите, дошли на място в агроведомството.
Ставките за овощари и зеленчукопроизводители
За да информираме читателите си за новините от вчера, ще ползваме прессъобщението, което беше изпратено за медиите късно вчера. За пореден път се акцентира за огромните средства, които щели да влязат в земеделието, но фермерите отдавна задават риторичните въпроси защо министерството не дава отчет за ефекта от подпомагането.
Първата новина за бранша е, че извънредната подкрепа, предвидена за осигуряване на ликвидност на животновъдите в условията на пандемията от COVID-19, е в размер на 64,5 млн. лв., съгласно извънредното временно законодателство. Близо 102 млн. лв. е общо подпомагането за сектор Растениевъдство“, предоставяни от ДФЗ.
Иванов дебело подчерта, че „целта на ведомството е да стартира бързо изплащане на тези средства, защото земеделците се нуждаят от помощта“.
Допълнително България е подкрепила предложението на ЕК за извънредна подкрепа за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор в условията на криза в размер на 500 млн. евро за всички държави-членки. „От тях България ще получи 10,6 млн. евро с възможност за допълнителни 200% над тази сума, осигурени от националния бюджет“, уточни той.
В изрична декларация България заедно с още 12 държави членки е поискала от ЕК спешно да предложи изключителна временна мярка за подкрепа със средства от ЕЗФРСР в отговор на настоящата криза. Мярката би могла да следва логиката и механизма на извънредната мярка за развитие на селските райони COVID-19, приета през юни 2020 г., е пояснил още министърът.
Във ведомството изчисляват, че общо през 2022 г. сектор „Земеделие” ще бъде подкрепен с държавни помощи и директни плащания в размер на близо 902 млн. лв.
В сектор „Животновъдство“ е предвидена подкрепа в размер на 4,6 млн. лв. за инвестиционни помощи, 28 млн. лв. - за управление на риска и кризите, насочени към противодействие и компенсиране на щети при природни бедствия или неблагоприятни метеорологични условия, както и при болести по животните и 7,5 млн. лв. са насочени към поддържане на високо ниво на развъдната дейност.
Предвидени са и помощи, насочени към повишаване на качеството на храните и суровините от животински произход чрез отделяне на особено внимание на хуманно отношение към животните, като 44 млн. лв. са предвидени за свиневъдството и 35 млн. лв. за птицевъдството. 26 млн. лв. се отпускат по линия на de minimis за едри и дребни преживни животни, риби, кланици и 700 хил. лв. за участия в изложения.
Тази година 79 млн. лв. извънредна помощ се осигурява за ликвидност на земеделски стопани животновъди в условията на пандемията от COVID-19, съгласно извънредното временно законодателство. Общата стойност на помощите за сектор „Животновъдство“ предоставяни от ДФЗ е 224,8 млн. лв.
Агроминистърът посочи още, че през 2022г. земеделските стопани, отглеждащи животни, получиха остатъка от плащанията за Кампания 2021 за обвързаното с производството подпомагане и преходната национална помощ в размер над 22 млн. лв.
В сектор „Растениевъдство“ инвестиционната помощ е 10 млн. лв. инвестиционна помощ, които могат да се влагат в материални активи за производство на растениевъдна земеделска продукция. Предвидени са 16,56 млн. лв. за управление на риска и кризите, насочени към противодействие и компенсиране на щети при природни бедствия или неблагоприятни метеорологични условия, както и при болести по растенията.
Подпомагане от 1,3 млн. лв. ще бъде насочено към гарантиране използването на качествен посевен материал в растениевъдството и оптимизиране процеса по производство на качествени селскостопански продукти. Помощите по de minimis са 9,3 млн. лв., а други 300 хил. лв. се отпускат за участия в изложения.
В събитието са участвали заместник-министрите Иван Христанов и Стефан Бурджев, както и представителите на сектор „Животновъдство“.
