През есента на 2021 г. площите, засети с есенни култури в Сърбия, са се увеличии с 3,5% до 801 659 хектара, става ясно от последия доклад на сръбското Републиканско статистически бюро, цитиран от местния ежедневник „Политика”. Разширени са площите с пшеница и ръж, но най-рязко е тона на площите с рапица – с 27,9% спрямо есента на 2020 г.
Високите цени на зърнените култури на световния и вътрешния пазар през периода на пандемията очевидно насърчи фермерите да увеличат насажденията с някои от тях доколкото е възможно, като се има предвид, че обработваемите площи в Сърбия са ограничени, така че обикновено има някакви минимални размествания.
Когато става дума за пшеницата, логиката на сръбските производители е ясна. От статистическа гледна точка цените са нараснали с 40,9% през 2021 г. по данни на Стоковата борса в Белград. Разширяването на площите с рапица с над една четвърт обаче определено е изненада, макар експерти да отбелязват, че перспективите пред рапицата са прекрасни в дългосрочен период. Още през 2017 г. маслодайната култура се превърна в хит за фермерите във Войводина. Тя е особено актуална и от гледна точка на възобновяемите енергийни източници като биооривата, но се използва и във фуражите, козметиката и други браншове, в които има нужда от растителни масла.
Експертите смятат, че разширяването на площите с рапица в Сърбия е за добро. Това е доста печеливша култура, но изисква добра механизация и подготовка на земята, като е единствената, която не дава възможност за импровизации от сеитбата до прибирането на реколтата в складовете. Най-големите потребители са западните държави, където продуктите от рапица се използват и за изхранването на домашните животни. Фермерите са привлечени към производството на рапица заради добрите ѝ цени, а маслоданата култура е с голям потенциал за приспособяване към климатичнит промени.
Рапицата е на второ място като източник на растително масло в света след соята и на трето като източник на белтъчини от остатъчните продукти след отделянето на маслото, заяви заместникк-директорът за научните изследвания в Института за полските и зеленчуковите култури в Нови Сад д-р Ана Мариянович Йеромела. Може да се отглежда в почти всички селскостопанско-екологични зони, в долините и хълмистите райони до 650 метра надморска височина, като в Сърбия се сее повече през есента заради по-високите добиви. Йеромела посочи, че повечето агротехнически мероприятия при рапицата не съвпадат с извършваните при останалите полски култури, което дава възможност за доброто им съчетаване на ниво ферма. „Това, което определено вдъхва решимост на фермерите в най-голяма степен, са стабилните цени на рапицата. Важното е, че като суровина тя е изключително търсена на вътрешния и международния пазар, така че производителите могат да я реализират веднага”, обяснява тя.
Експертът отбеляза, че подобно на всички останали растителни масла през периода на пандемията от коронавирус се е стигнало до рязкък скок на цените на рапицата и рапичното масло, като те все още се задържат на високи нива заради голямото търсене.
Според оценките на сръбската Асоциация на производителите на технически растения в страната рапица се отглежда на около 25 хил. хектара, като има възможност за разширяване на площиге до около 60 хил. хектара. Обикновено се изнася като суровина, а не като преработен продукт.
Междувременно Държавната статистическа служба на Украйна обяви, че местните фермери са засели с 39,7% повече площи с рапица през есента на 2021 г., като те са достигвали 1413,5 хектара, от които 1398,9 хил. хектара са засети от компании в бранша, съобщи електронното издание Агро Перспектива.
През миналата година реколтата от рапица в Украйна нарасна с 13,5% спрямо прибраната през 2020 г. до 2,9 млн. тона.
