Как фермерите и експертите в Сърбия оценяват отиващата си година и какви проблеми посочват е един от неизбежните въпроси в декемврийските равносметки, коментират от обществената Радио и телевизия „Войводина”. За разлика от 2020 г., която фермерите в Сърбия запомниха с рекордната реколта от царевица, тази ще бъде споменавана с рекордната реколта от пшеница от 5,7 млн. тона, както и с изключителното ѝ качество – 3,4 млн. тона от нея е хлебна пшеница. За съжаление на производителите на царевица през тази година реколтата е наполовина на миналогодишната.
Оглеждайки засетите си ниви с есенна пшеница в тези декемврийски дни, младият фермер Душан Раданович от село Чуруг в община Жабал, вече може да каже, че посевите изглеждат добре и че хлебното зърно може да даде достатъчна реколта. Раданович обмисля какво му предстои да свърши спешно и най-вече онова, което би му спестило средства. В края на годината той използва възможността са оцени резултатите от работата си. След по-малко от месец посевите ще бъдат наторени, после идва подготовката за пролетната сеитба, когато използването на изкуствени торове, чиите цени растат с главозамайващо темпо, ще достигне връхна точка. „Цените на изкуствените торове в момента са от 100% до 130% по-високи и това определено ще бъде проблем през 2021-2022 г.”, убеден е младият фермер.
„Ако има някакво основание за притеснения, това са цените на изкуствените торове, които скочиха в световен мащаб”, добавя Сунчица Савович от браншовата организация „Сръбско жито”.
В опит да подпомогне фермерите заради високите им разходи за покупката на минерални торове, министерството на селското стопанство на Сърбия обяви, че ще им осигури кредити с нулева лихва.
