Късните пролетни мразове не са безобидни

04-04-2006 г. Късните пролетни мразове причиняват измръзване на плодните пъпки, цветовете, завързите, листата и леторастите на овощните растения. Най-чувствителни са цветовете и завръзите. Пролетните мразове (слани) са по-опасни, когато се случват в период с високи температури, които са предизвикали ранна вегетация на овошките. Колкото в по-напреднала фаза на развитие се намират плодните органи, толкова чувствителността им към ниски температури е по-голяма. За плодните органи на ябълката се посочват следните критични температури: при затворен цвят - от минус 2,8 до минус 3,9°С; отворен цвят от минус 1,7 до минус 2,2 и завръз от минус 1,1 до минус 2,7°С. Подобни са критичните температури и за другите овощни видове. Съществуват различия и в чувствителността на плодните органи към ниски температури между сортовете от един и същи вид. - Акумулираната топлина трябва да се запази През деня почвата акумулира топлина и е необходимо да се прилагат мерки за увеличаване на натрупването й. Улегналата почва позволява приетата през деня топлина да се запази по-добре в сравнение с прясно обработената почва. Това налага през периода на възможна опасност от мразове почвата да не се обработва. Препоръчва се да се премахва всякаква покривка на почвата (плевели или подкултура), която пречи за загряването й през деня. По този начин може да се увеличи температурата на въздуха през нощта с 1-2 градуса. Ето защо чимо-мулчирната система увеличава рисковете от измръзване на плодните органи на овощните растения. Високостъблените дървета са по-малко чувствителни на повратни мразове в сравнение с нискостъблените. Тези начини за защита са общодостъпни, икономични и могат да изменят с няколко градуса температурата на въздуха, особено ако се прилагат на по-големи площи. - Влагозапасената почва подобрява топлопроводимостта При влажната почва топлопроводимостта е по-голяма и се увеличава приходът на топлина към повърхността от по-долните слоеве, вследствие на което се забавя понижаването на температурата на почвената повърхност. Следователно влагозапасяващите пролетни поливки, извършени през пролетта на сушави години, са и средство за борба с късните пролетни мразове. - Най-старото средство Задимяването се използва отдавна за защита на овощните дръвчета от пролетни мразове, като при него защитният ефект се дължи на намаляването на загубата на излъчваната топлина от земната повърхност и на отделяната топлина при изгарянето на материалите. За целта трябва да се използват горивни материали, които образуват по-грубо дисперсни димове. При използването на този начин са необходими от 5 до 10 купчини горивни материали на декар, равномерно разпределени върху площта. Необходимо е те да бъдат подредени в редове, отстоящи на 30-60 м един от друг, и на около 5-6 м в реда, при което се създават и добри условия за бързо и последователно запалване. За изгаряне може да се използват клони от зимната резитба, слама и други растителни отпадъци. Запалването им трябва да се извърши, когато температурата е с 2 градуса по-висока от критичния праг за съответния вид и фаза на развитие на плодните органи, но след като се установи явна тенденция за рязко спадане на температурата. Твърде погрешна е практиката да се навлажняват изгаряните материали с цел да се образува по-голяма и за по-продължително време димна завеса. Полученият дим от навлажнени материали е финодисперсен и следователно малко ефикасен за целта. Преди всичко задимяването е начин за открито затопляне на въздуха. След изгряване на слънцето задимяването трябва да продължи още поне два часа, за да се забави размразяването на растенията, ако се е случило такова. За целта трябва да се получи колкото е възможно повече дим и да се намали количеството на отделяната топлина при горенето. Ето защо горивните материали в този случай трябва дa се навлажнят. Както се вижда, достъпните и ефикасни начини за предпазване на плодовата реколта от повратни мразове са ограничени. Въпреки това е необходимо да се използват всички възможности, които биха предпазили дръвчетата от късни пролетни мразове. Oт в. Фермер