Дори не искам да припомням административните хвалебствия, с които миналата година беше отворен приемът по подмярка 4,1 за инвестиции в животновъдните ферми, след като девет месеца по-късно фермерите нямат и грам информация какво се случва с техните проекти. По закон одобрението им трябва да приключи за три месеца, затова и те са подготвили бизнес стратегиите си така, че до края на 2020 г. да имат яснота дали са одобрени и дали ще могат да обновят стопанствата си и да ползват необходимата техника. Първите оценки на проектите обаче бяха обявени от фонд „Земеделие” едва на 14 април тази година, т.е. шест месеца по-късно, като тепърва се очаква финансовата и крайната оценка, която не е ясно кога ще бъде съобщена.
И понеже проблемът със забавянето не е от вчера, ще припомним как миналото управление на министерството на земеделието и фонд „Земеделие” въведе тихомълком хитрата практика да възлага разглеждането на тези проекти и на външни оценители, с идеята по този начин да стопира забавянето при оценките . В резултат на това обаче се получава двойно разходване на държавна пара, защото освен за заплатите на чиновниците данъкоплатците плащаха и за наетите външни фирми - за разглеждането на проекти. Но ефектът от цялата тази операция продължава да е ЕДНА ГОЛЯМА НУЛА. И това беше подчертано от служебния министър Христо Бозуков, който още при встъпването си на поста подчерта огромния проблем със забавянето на оценките по ПРСР. Защото и при по-предишния земеделски министър Румен Поражанов, и при Десислава Танева администрацията боксува с одобряването на средствата по ПРСР.
В тази връзка искаме да припомним как в края на миналата година на въпроси от Синор.бг за броя на отхвърлените проекти по подмярка 4,1 през 2015 и 2016 година, от фонд „Земеделие” си признаха, че от подадените 6 288 проекта неодобрение има за цели 4 922.
Неслучайно се връщаме на темата за неспособността на родната администрация да си върши работата, защото сред обществеността е насадено силното усещане как в земеделието се изсипвали едни милиони левове и как въпреки това фермерите били вечно недоволни или плачели. Горчивата реалност е, че най-големият губещ от така нареченото българско подпомагане остава земеделският производител, чиито проекти по Програмата за развитие на селските райони ПРСР залежават не само с месеци, а с години. В резултат на което доста бизнеси фалират, защото са имали наивността да кандидатстват през държавния фонд.
Гафовете при одобряване на насоките за последния прием по подмярка 4.1
И за да не сме голословни, ще ви дадем пресен пример с говедовъд от Пернишко, който разказа пред Синор.бг историята с кандидатстването си по подмярка 4,1, когато през миналата година беше заделен бюджет от 58 милиона лева само за животновъдни стопанства. Стопаните можеха да инвестират в техника, затова и фермерът решава да механизира процесите по прибиране на сеното, като спести разходите за наемане на работна ръка.
През лятото, когато косенето на ливадите в горещините е силно затруднено, а и в обезлюдените села е почти невъзможно да наемеш подходящите, е важно да автоматизираш процесите. Особено за малка семейна ферма с 25 крави като неговата, затова той решава да си купи челен товарач и рулонна машина. Самото изхранване на животните с балите съкращава значително работата на животновъда, а както знаем – това е пътят, към който се стреми всяко съвременно стопанство.
Подава проекта си на 30 септември 2020 г., като първият ранкинг (предварително оценяване на проектите) става едва на 15 април тази година, т.е. повече от половин година след кандидатстването. През този период обаче на световните пазари се случват сериозни сътресения, свързани с цените на стоманата и последващото поскъпване на селскостопанската техника. В бизнес плана си земеделецът е посочил марката на техниката, която иска да купи, но производителят на тази техника е изчерпал количествата от съответния модел. И ако фермерът иска да изпълни проекта си, трябва отново да коригира ценовото си предложение, но с почти 30-процентно поскъпване на техниката, последвало от скока в цените на желязото.
Всичко това ще рефлектира върху еврофинансирането за фермера, тъй като проектът му още не е одобрен окончателно и вероятността неговата инвестиция да пропадне е твърде голяма. Не без ролята на администрацията, която девети месец не му съобщава дали договорът с очакваната подкрепа по ПРСР ще бъде сключен. В същото време, за да гарантира получаването на новата техника, земеделецът я е капарирал и сега трябва да актуализира цената, което ще извършва за своя сметка.
„Ето затова много мои колеги вече не искат и за чуят за европейско подпомагане, защото на българска почва то се изражда в чист гърч за българския производител”, заключава фермерът, който е разбираемо да иска да бъде анонимен.
Разказваме поредната история от родния пейзаж, за да намекнем на българския потребител, че утре, когато потърси българско сирене в магазина или на фермерския пазар, няма да го намери. Защото нашият фермер от Пернишко е дребен земеделец и в резултат на приключението, до което се е докарал, вместо да инвестира в модернизация той може да е фалирал. И всичко това заради родната администрация, която от 14 години е в Европейския съюз, но по никакъв начин не действа по европейски!
Все пак, нека заключим леко оптимистично, защото новата власт в министерството на земеделието обещава нов стил наработа, който може би ще принуди чиновниците да изпълняват трудовите си задължения, както е разписано в заповедите за техните назначения. Защото черните статистики за изчезващите села и за увеличаващата се администрация по никакъв начин не ни обещава светло бъдеще за родния агросектор, на този етап.
Екатерина Стоилова
