За да има ефективност при финансирането на проекти, свързани с иновации, къси вериги на доставки или други направления за подпомагане през следващия програмен период, е крайно необходимо и в България да се привличат външни оценители на проектите, каквато е практиката в останалите държави от Европейския съюз. Опитът показва, че докато при инвестиционните проекти, където критериите за оценка са технически и е лесно да бъдат прилагани от администрацията, при иновациите е важно оценката да става от научни институти. „Неслучайно Еврокомисията поддържа списък с одобрени оценители, където фигурират и български учени, които оценяват чужди проекти”, посочи за Синор.бг Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена”, организацията, която се оповава на европейския опит на подпомагане в земеделието.
Повдигаме темата с външното оценяване на някои от мерките в ПРСР неслучайно, тъй като днес е поредното заседание на тематичната работна група (ТРГ) по бъдещия Стратегически план за развитие на земеделието, а до този момент чиновниците не посочват как биха постигнали ефективност в усвояването на средствата през следващия период, защото всички SWOT-анализи дебело подчертаваха като огромен проблем при усвояването на евросредствата липсата на ефективност в политиките.
Германия, Франция, Нидерландия и редица други европейски държави широко използват списъка с европейски консултанти, когато трябва да оценяват проекти на оперативни иновативни групи или пък други проекти, свързани с доставките на храни от малките ферми. Този начин на оценяване изключва и корупционния елемент, тъй като външните оценители нямат достъп до кандидатите и оценяват само ефективността на проекта, посочи още Апостолов.
Неговото предложение не датира от вчера, а беше представено още преди две години, когато на семинар по време на изложението АГРА експертът предложи този вариант. Въпреки това външното оценяване не беше включено нито при проектите по подмярка 16,1 за създаване на оперативните групи за иновации, нито при късите вериги на доставки, чийто първи прием се провали и буквално в края на миналата година беше открит нов прием, за да се спаси положението.
Какво се предвижда в бъдещия Стратегически план за пчеларите
„За разлика от инвестиционните проекти, където е нормално точките да се дават за сектори, излъчени като приоритетни за държавата, то при проектите за иновации не можем да даваме максималните 10 точки примерно за оперативни групи с 10 фермера, а не с един, както се залагаше в досегашните критерии”, посочи още експертът. Защото особено при иновациите оценката не се определя от факта дали тя е предложена от един или от десет земеделски производители, а зависи от нейната икономическа значимост. Хубаво е, когато ЕС и българският бюджет дават пари за даден проект, той да не се прилага формално. „Защото, ако дадеш пари примерно за откриване на магазин за продажба на шафранови луковици в Смолян, а не в региони, където този бизнес би се развивал успешно, този магазин би фалирал, защото липсва перспектива и пазарна предвидимост”, посочи Апостолов. Същото е и ако направиш къса верига на доставки между мандра с десетте фермера, от които тя и досега изкупува сурово мляко, защото ти няма да разшириш бизнеса си, а просто ще усвоиш едни пари за нещо, което и досега прилагаш.
Именно затова и в следващия програмен период земеделците би трябвало да настояват родната администрация да прилага такива критерии за оценка, които да не повтарят старите грешки. И фермерите да имат стимул да разработват проекти с добавена стойност, които биха могли да се прилагат и на ниво групи и организации на производителите.
Но това са теми, по които обществеността не знае дали тече обсъждане в ТРГ и стратегическия план. Защото тези дискусии остават скрити от медии и земеделци.
Екатерина Стоилова
