В кризата с COVID-19 селското стопанстнво и хранителната индустрия се оказаха едни от най-устойчивите за справяне с трудната ситуация. Шокът от пандемията обаче предизвика и коригиращи действия, като ускори развитието на новите тенденции в сектора, а именно цифровизация, по-информиран потребителски избор и предпочитания към местни продукти. Това е записано в прогнозния доклад за развитието на сектора Food Foresight „Въздействие на COVID-19 върху агро-хранителния сектор в Централна и Източна Европа“, изготвен от EIT Food в сътрудничество с консултантската компания Deloitte, съобщиха от Института за агростратегии и иновации.
Предприемачите от сектора в Централна и Източна Европа ЦИЕ бе трябвало да разчитат на подкрепата на своите правителства поради голямото значение на техните действия за икономическото състояние на страните, защото в региона те са по-важни, отколкото в западноевропейските страни. Докладът представя регионалната перспектива, както и отделни раздели, включващи и България.
Според този доклад пандемията от COVID-19 е засегнала всички сектори на икономиката и причинената от нея криза се е превърнала в глобален тест за имунитет, включително за страните от Централна и Източна Европа. Въпреки стабилния растеж и стабилната среда агро-хранителната промишленост също пострада, макар и не толкова, колкото другите сектори. В нашия регион производството на храни е спаднало само с 13% през април, на годишна база.
Земеделието и хранително-вкусовата промишленост (включително търговията с храни и гастрономията) в Централна и Източна Европа регистрира номинално увеличение на добавената стойност от 2005 г. насам, като земеделието нараства с 3% годишно, а производството на храни и напитки с над 4% годишно. Производството на храни и напитки в региона е най-стабилният сегмент в производствения сектор от началото на пандемията. Среднопретегленото производство на БВП през юли съответства на 101% от производството през същия месец на предходната година.
Земеделието и производството на храни играят важна роля в бюджетите на всички страни от Централна и Източна Европа. Той генерира от 6% БВП в Словакия до 14% в Румъния. В повечето страни от региона средният размер на индустрията (разбира се като делът на сектора в цялата икономика) е по-голям, отколкото в Западна Европа. Въпреки ръста, който е два пъти по-висок от този в други страни, при старите страни-членки делът му в цялата икономика е намалял между 2007 и 2017 г., докато други клонове на икономиката се развиват. Такъв относителен спад е признак за нарастващите доходи на обществата - макар по-богатите потребители да харчат повече за храна, те харчат още повече за други нужди. Според доклада, увеличаването на разходите за потребление на домакинствата ще продължи - както по отношение на сумите, похарчени за пазаруване в магазини, така и в заведения за обществено хранене.
Променя се и структурата на земеделието - една от най-големите промени се случи в България, където броят на големите ферми (50 ха и повече) се увеличи с 82% в периода 2005-2016 г., докато в същото време броят на дребните фермери (ферми до 9 ха) намалява с 66%. Наред с настъпващата модернизация, делът на заетите в селското стопанство постепенно намалява във всички страни от Централна и Източна Европа. В същото време, подобно на други страни от Европейския съюз, заетостта в сектора на хранителните услуги нараства.
“Агро-хранителната индустрия в Централна и Източна Европа се развива бързо през последното десетилетие. За да продължи тази впечатляваща тенденция на растеж, различните заинтересовани страни трябва да разберат как пандемията е променила нагласите на потребителите и структурата на търсенето на производителите. В този доклад извършваме прогнозен анализ, за да разберем по-добре тези промени”, казва Севинч Нури, мениджър в Deloitte.
Последиците от пандемията са уникални и не могат да бъдат сравнявани с тези от други кризи през последните години като например неотдавнашната финансова криза от 2009 г. Не е сигурно колко дълго ще продължи настоящата ситуация или колко дълбоко всъщност тя отива. Според експертите на Deloitte, в зависимост от икономическата и политическата ситуация, свързана с международната търговия и ограничения, има 4 възможни сценария:
1. Пълно възстановяване
Това е най-оптимистичният сценарий, при който премахването на ограниченията улеснява потока на работна ръка, вдигайки натиска върху заплатите на земеделските производители. Възвръща се потреблението отпреди кризата в HoReCa сектора, а оттам и в свързаните пазарни сегменти. Агро-хранителната индустрия отново е сред първите, които се адаптира към ситуацията и най-забележимата промяна след ограниченията от последните месеци е продължаващото развитие на платформите за електронна търговия.
2. Нов потребител
Умерен сценарий, наблягащ на дългосрочното поддържане на пандемичното поведение на потребителите, обръщайки повече внимание на хранителната стойност на храната и местния метод за нейното снабдяване. Според тези предположения ще има и преход от използване на заведения за обществено хранене към приготвяне на ястия у дома, което ще доведе до увеличаване на търсенето на основни потребителски стоки и необходимостта от адекватна адаптация на хранително-вкусовата промишленост.
3. Нови правила
В този случай, за разлика от предишния сценарий, потребителите са готови да се върнат към предишните си навици и начин на действие, но не могат да го направят поради устойчивите ограничения. В резултат на това мащабът на потреблението се намалява, като същевременно се запазва структурата на сектора.
4. Изкривявания и смущения
Това е най-песимистичният подход, при който неблагоприятно се съчетават както икономически, така и политически фактори. В същото време поддържането на ограниченията, продължаването на неблагоприятните търговски условия и липсата на достатъчна политическа подкрепа водят до спад в доверието на потребителите и бизнеса и поддържането на вътрешното търсене на ниво криза. В резултат на това нараства тенденция към намаляване.
Кризата е катализаторът
Пандемията все още представлява сериозна заплаха за цялата световна икономика и оказва влияние върху процесите, протичащи във всички сегменти на хранително-вкусовата промишленост. Динамичността на тези промени обаче е възможност за растежа на тази индустрия, както и за въвеждането на нови, иновативни решения, някои от които се появиха в различна степен още преди. Фермерите са по-склонни да влязат в пряк контакт с получателите на тяхната продукция, търговците са принудени бързо да подобрят своите цифрови канали за дистрибуция и да увеличат производителността си, а потребителите са много по-загрижени за хранителната стойност на храната, която купуват. Различните играчи във веригата на доставки на храна също трябва да бъдат подготвени за големи структурни промени, с които ще трябва да се справи цялата индустрия. Такива са например последиците от всички промени в климата и по-строгото законодателство в областта на околната среда.
„Предизвикателствата, пред които е изправен селскостопанският хранителен сектор, промениха правилата на играта. Пандемията ускори неизбежните процеси на иновации. Различните заинтересовани страни - самата индустрия, но и законодателите - трябва да могат да идентифицират нововъзникващите възможности, но и да създават начини за действие, които най-добре ще използват този нов потенциал“ - казва Мари-Луиз Меуриче, директор EIT Food CLC North-East.
Според експерти от EIT Food и Deloitte, механизмите за подкрепа за устойчива реконструкция на агро-хранителната промишленост в бъдеще трябва да станат механизми за подкрепа, като поддържане на коригиращи и поддържащи мерки в баланс между желанието за протекционизъм, стабилността и необходимостта от реконструкция. Всяко действие за ограничаване или борба с пандемията трябва да се основава на прозрачна и последователна оценка на нейното икономическо въздействие. Законодателите трябва да гарантират, че те правилно идентифицират и реагират на заплахи, които могат да нарушат местните пазари и международната търговия.
Европейският зелен пакт не трябва да се разглежда само като предизвикателство, с което трябва да се справят правителствата на Централна и Източна Европа и пазарите на земеделска продукция и храни, а като възможност, пред която са изправени. Необходимо е по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура в региона, което ще допринесе за придобиването на нови пазари, ще стимулира растежа на компаниите от сектора на МСП и по този начин ще подобри мащаба на операциите в бранша. И накрая, в отговор на променящите се предпочитания на потребителите, е необходимо също така да се предприемат маркетингови и промоционални дейности на предприятията от хранително-вкусова промишленост.
Изработването на прогнозния анализ на въздействието на COVID-19 върху агро-хранителната верига е проект, осъществен с подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии в храните EIT Food.
Накратко за EIT FOOD
EIT Food е пан-европейско партньорство с ориентиран към потребителите подход, който има за цел да подпомогне иноватори, предприемачи и студенти да разработват и развиват решения на предизвикателства, пред които е изправено обществото в световен мащаб, да ускорят развитието и внедряването на иновациите, да създават работни места и кариери и в крайна сметка да повишат конкурентоспособността на Европа. Като една от най-мащабните световни инициативи, свързани с храните, EIT Food иска Европа да поведе една глобална революция в производството и иновациите при храните. Целта на EIT Food e да промени начина, по който нашата храна се произвежда, доставя, консумира и рециклира и да създаде стабилен във времето и ефективен хранителен сектор, подкрепящ една устойчива и кръгова био-икономика.
EIT Food е част от Европейския Институт за Иновации и Технологии EIT и в своите действия прилага Регионалната Иновационна Схема (RIS) на EIT. RIS е обединяващата схема на EIT общността, която има за цел да допринесе за подсилването на иновациите в европейските държави и региони, които принадлежат на групата на "скромните и умерени" иноватори, според разпределението, посочено в European Innovation Scoreboar.
