Икономисти от Министерството на земеделието на САЩ прогнозират сериозни последици за Европейския съюз и световната търговия, след като Общността приеме новото законодателство, свръзано с климатичните промени. Експертите предвиждат спад в предлагането и рязко увеличение на цените на хранителните продукти, ако се приемат стратегиите „От фермата до трапезата“ (F2F) и Биоразазнообразие.
В констатации, обявени от американския държавен секретар по земеделие Сони Пердю, по време на видеовръзка с европейски журналисти през октомври, се предвижда увеличение на броя на хората в потенциален риск от хранителна несигурност, който ще последва от изпълнението на плана на Европейската комисия.
В тази връзка на 2 ноември Службата за икономически изследвания на департамента (ERS) изготви доклад за „Икономическото и продоволствено въздействие от намаляване на селскостопанската продукция, в резултат от прилагане на Зеления пакт, в т.ч. стратегиите „От фермата до трапезата“ (F2F) и Биоразазнообразие“.
Анализът разглежда три възможни сценария. Първият - само ЕС приема стратегиите, втори - някои страни продължават да следват стратегиите, което предполага, че ще има търговски ограничения на ЕС срещу тези, които не приемат стратегиите. Третият потенциален сценарий се основава на глобалното приемане на промените, които Европа планира да направи.
И трите варианта според американските анализатори биха означавали, че „10-годишният план на Европа за целенасочено намаляване на използването на антимикробни средства, торове и пестициди, би довел до намаляване в ЕС на селскостопанското производство и намаляване на неговата конкурентоспособност на вътрешния и експортния пазар."
От ERS смятат, че ако промените бъдат приети в световен мащаб, селскостопанската продукция в ЕС ще спадне със 7% до 2030 г., докато ако само ЕС ги приеме, производството му ще намалее с 12%. Ако целият свят следва плана на ЕС, тогава производството на храни в световен мащаб ще спадне с 11%.
Спадът в селскостопанското производство ще засегне предлагането на храни в ЕС, което ще доведе до повишаване на цените и ще влияе върху потребителските бюджети“, казват анализаторите. И при трите сценария се предвижда най-голямо покачване на цени и разходи за храна на глава от населението в ЕС. Ако стратегиите бъдат приети в световен мащаб, тогава ще има „значително“ покачване на цените и разходите за храна. В САЩ, ERS казва, „цените и разходите за храна ще останат относително непроменени, освен в случай на глобално приемане“.
Базираната във Вашингтон агенция предупреждава и за значително намаляване на БВП на ЕС, „особено, ако възприемането е ограничено до ЕС“. „В този случай спадът на БВП на ЕС би представлявал 76% от спада в световния БВП“, добавят авторите. Делът на Европа от световния спад на БВП би бил 49%, ако мерките бъдат приети в някои други страни и 12% от тях се предприемат в световен мащаб. Анализаторите заявяват, че хранителната несигурност, определена като брой на хората, които нямат достъпът до поне 2 100 калории на ден, би се увеличила значително в 76 държави с ниски и средни доходи, поради повишаване на цените и по-ниските доходи, особено това е в сила за Африка. Това означава допълнителни 22 милиона хора, които ще бъдат в риск от продоволствена несигурност, ако стратегиите се прилагат само в ЕС и повишение до 185 милиона, ако стратегиите се прилагат в целия свят.
