02-03-2006 г. Д-р Наско КИРИЛОВ, двм Опитът на пчеларите и специалистите е показал, че резултатите от презимуването на пчелните семейства са в пряка зависимост от следните условия: - количество и качество на хранителните запаси; - здравословното състояние на пчелните семейства; - нивото им на готовност за презимуване; - степен на подготовка и подреждане на хранителните запаси за зимуване; - система на кошерите; - географско местоположение на пчелина; - продължителност на зимуване; - системни грижи за здравето на пчелните семейства през зимата. Те се изразяват в извършването на следните пчеларски практики през зимния период: Осигуряване на пълно спокойствие на пчелните семейства. Необходимо е да се поставят мишите предпазители. Да се изрежат нискостоящите клони на дърветата, опиращи в кошерите. Да се укрепи оградата на пчелина, за да нямат достъп до кошерите животните. Да се осигури постоянна вентилация на пчелното гнездо. За целта отвреме-навреме се почистват внимателно входовете на кошерите от умрели пчели и отпадъци. При дебела снежна покривка трябва да се откриват само входовете на кошерите. Кошерите се почистват само при условие, че снегът е започнал да се топи. l Периодично осведомяване за състоянието на пчелните семейства. През топлите слънчеви дни пчеларят прослушва пчелните семейства с тънка каучукова тръбичка. Единият й край е вкарва в кошера, а другият се поставя на ухото на пчеларя. Може да се долепи и ухо до стената на кошера. Най-добре е да се използва фонендоскоп (слушалки). Равномерният и отдалечен звук показва, че всичко в пчелното семейство е нормално - то е спокойно и в добро състояние. Слабият звук без затихване е показател, че пчелите нямат храна. При положение, че звукът е недружен, поривист и се отличават отделни, наподобяващи вой нотки, е свидетелство, че семейството е без майка. Силният звук е показател, че наличната храна е лоша или недостатъчна, че има въздушно течение или пчелите са жадни. В такива случаи пчелите допълзяват до входа и дори излизат на прилетната дъска. Около кошера се наблюдават голям брой умрели пчели. Възбудените и тревожни звуци са характерен белег за присъствие на мишка в кошера. Това може да се установи по изгризаните пчели и по наличието на миши изпражнения, които се изваждат с помощта на закривена дебела тел от дъното на кошера. Наличието на кристалчета от мед е доказателство за захаросване на меда в питите. Ако коремчетата на умрелите пчели са подути, това показва, че са болни от манова токсикоза или нозематоза. Липсата на звуци, дори при почукване по стените на кошерите и явен признак, че пчелите са умрели от глад. Необходимо е да се установи каква миризма отделят пчелните семейства. Добре зимуващите не отделят особена миризма. При ферментирал мед в гнездото на входа се усеща кисела миризма. При диария миризмата е на гнило, а при влажност в кошера има миризма на плесен. l Почистване на дъната на кошерите. През подходящите за облитане дни пчеларят сваля мишите предпазители и почиства дъната на кошерите. Ако околната температура позволява се свалят дъната на кошерите, изстъргват се и се почистват. Обгарят се с горелка. l Облитането - показател за състоянието на пчелните семейства. Ако облитането е енергично и дружно - всичко е нормално. Поединичното и бавно излитане на пчелите, разпълзяването им по прилетната дъска е признак, че семейството не е наред. Търсят се причините - глад, влага, болести. При облитането пчелите отделят изпражнения. По тях може да се съди за здравословното състояние на пчелите. Ако са светложълти - пчелите са здрави, но ако са тъмнокафяви или сребристобели, налице е болест (манова токсикоза, нозематоза, паратиф). Преди благоприятните за облитане дни се почистват диагностичните плошадки пред кошерите, за да могат пчелите нормално да се приберат в кошерите след облитането. l Осведомителен преглед на пчелното семейство. Извършва се както при нормално състояние на пчелните семейства, така и при констатиране на някои от типичните признаци, описани по-горе. Температурата на въздуха трябва да е над 15OС. Този преглед се извършва възможно най-бързо без да се вадят питите. Следи се за целостта на кълбото и неговия обем, наличие на влага, диарични петна, поведение на пчелите, вид на отделяната миризма... Ако пчелното семейство е живо установените нередности се отстраняват. При гладуване или лошокачествени хранителни запаси се поставя мед или медено-захарно тесто над кълбото. Влажните отоплителни материали и пити подменяме със сухи като същевременно отстраняваме причините за поява на влага. При откриване на характерни признаци на заболяване, пчеларят трябва да вземе проби от пчели за бактериологично изследване и да ги изпрати в най-близката оторизирана лаборатория по установения ред. Входовете на кошерите на умрелите пчелни семейства веднага трябва да бъдат затворени. След облитането на пчелите, питите от тези кошери се прибират на недостъпно за пчелите място, а кошерите се дезинфекцират. Ако някоя лабораторна проба е положителна се предприемат предписаните от ветеринарните власти мерки. Инвентарът, с който е работил пчеларят, се дезинфекцира, а ръцете се почистват с денатуриран спирт и сапун. l Дезинфекция на резервните кошери. Желателно е пчеларят да има на пчелина си резервни кошери, добре дезинфекцирани със сода каустик (2-3%) или чрез обгаряне с горелка. Това ще го улесни в случай, че му се наложи спешно да прехвърли в тях засегнати пчелни семейства.