Често при отделните зеленчукови култури срещаме понятието пределна полска влагоемност (ППВ). С него си служим, когато определяме оптималната почвена влажност, необходима за растенията. ППВ е максималното количество вода, което почвата задържа при полски условия след обилно навлажняване и оттичане на гравитационната вода. Нейната величина зависи най-вече от механичния състав, съдържанието на хумус и структурата на почвата. Глинестите, богатите с хумус и структурни почви имат по-голяма ППВ от леките по механичен състав, бедни на хумус и безструктурни почви. ППВ се изразява в проценти от сухата почва или като воден запас за определен слой почва. Увеличаването на почвената влажност над пределната полска влагоемност е вредно. Това е количеството вода, което е останало в почвата след обилното й навлажняване и оттичане на гравитационната вода. Тогава почвата се лишава от необходимия за корените въздух, както и от полезните микроорганизми. Но когато почвената влажност е много под необходимата им пределна полска влагоемност, растенията завяхват трайно.
Водата за напояване през 2020 г. остава на старите цени
Пределната полска влагоемност е важна за определяне на нуждите на растенията от вода. Тя се използва при изчисляване на поливните норми при отделните култури и определяне на честотата на поливките.
Например оптималната почвена влажност при ранните домати е 70 % от ППВ до началото на зреенето на плодовете и 80 % от ППВ от началото на зреене до края на вегетацията; при краставиците – 85 % от ППВ до началото на плодообразуването и 95 % от ППВ по време на масовото плододаване и т.н.
