Покрай африканската чума по свинете и предложените от министерството на земеделието промени в наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти собствениците на автохтонни говеда или други животни, които почти целогодишно са на свободна паша, се видяха в чудо заради недомислията в някои от новите текстове. Става въпрос за поредни изисквания към пасищата, където освен електропастири трябва да има „ограждения, осигуряващи безопасност на обекта, което не позволява достъп и свободно преминаване от хора и животни“.
По този повод младият фермер от Габровския Балкан Петър Петров (който е и ветеринар по професия) посочи за пред Синор.бг, че „електропастирите не пречат на хората да ги прескачат, затова е силно притеснително, ако с промените в наредбата се окаже, че освен електропастири тепърва трябва да правим и дървени огради, за да отговорим на изискванията, което би било непосилно за животновъдите“.
Сериозни критики отправиха и биоживотновъдите от Източните Родопи Благовеста и Николай (също ветеринар по професия), според които породите животни, които се хранят основно на свободна паша, би трябвало да бъдат изключени от новите нормативи, задължаващи фермерите „да изграждат задължително навеси с иззидани минимум две съседни стени на територията на пасищата“, както е разписано в наредба 44.
„За родопското късорого говедо и за сивото тези изискванията са напълно излишни, тъй като нашите животни са дълбоко свързани с природата и тях трудно можеш да ги затвориш зад стени дори през зимата. Ако това изискване важи за черно шарените крави, които са твърде изнежени, то при старите български породи би трябвало да отпадне“, посочи Бети.
„Инстинктът на нашите крави са такива, че когато настъпи моментът да раждат, те бягат от оборите и раждат малките си в храсталаци из гората, както го правят кошутите в природата. За да не бъдат нападнати от вълци или чакали, ги търсим из гората, маскирайки се на животни, защото в противен случай те не биха ни допуснали до малките си“, обясни още Благовеста. Именно затова и фермерите настояват в новите текстове на наредбата изискванията за изграждане на навеси да не важи за всички породи животни, защото са неадекватни по отношение на статуса на животните.
Стопаните определят като безсмислено в наредбата да се фиксират и срокове между 15 ноември и 15 март, в които стадата би трябвало да не са на свободна паша. „Тази есен се оказа топла и моите крави пасяха на открито до 20 ноември, затова не смятам, че в наредбата е нужно да се фиксират някакви срокове“, посочи и младият фермер Петър Петров.
Други животновъди пък имат забелележки по други изисквания в измененията на наредбата, според които в стопанствата трябва да има и задължителни площадки за товарене и разтоварване, което също би натоварило фермерите с нови разходи.
„Ние не сме против изискванията за хуманно отношение на животните – неслучайно всеки от нас се е заел с нелеката задача целогодишно да се грижим за стадата. Въпросът е административно да не се налагат безсмислени изисквания само за да се докаже активност“, заключи Петров.
По повод сигналите на фермерите Синор.Бг попита министерството на земеделието дали ще се съобрази с техните искания. От ведомството ни отговориха, че „предложенията са много разнопосочни, затова е необходимо тяхното прецизиране“. Обсъжданията по наредбата изтекоха на 18 ноември, затова не само браншът, но и ние като медия ще очакваме документът да добие нормален вид - за да не се окаже, че за пореден път животновъдите са халосани с необмислена административна тежест, сътворена в чиновническите кабинети, където ветеринарните експерти са все по-малко. Припомняме, че в централното управление на ведомството завършилите специалност агрономство се броят на пръсти.
Екатерина Стоилова
