Европейски експерти по проблемите на горските пожари и защитата на почвата от ерозия останаха впечатлени от дейността на Югозападното държавно предприятие в превенцията и реакцията срещу тези бедствия. Групата от чуждестранни учени, практици и изследователи избра да посети ЮЗДП, за се запознае с опита и добрите практики в предпазване на пожари.
От инж. Василий Маринковски – началник отдел, гостите научиха, че ЮЗДП ежегодно заделя финансови средства за техника и оборудване с цел бърза реакция и намаляване на щетите от пожарите в горите. Предприятието разполага с 34 високопроходими противопожарни автомобила, с дрон и с необходимата екипировка за своите служители. С европейско финансиране са изградени 9 противопожарни кули в най-рисковите териториални поделения в Благоевградска област. Правят се минерализовани ивици и лесокултурни прегради в горите, за да се ограничи разпространението на огъня.
Подробности за големия горски пожар над Кресна, възникнал на 24 август 2017 г. и потушен на 31 август, представи инж. Румен Гаврилов. В борбата с огъня са участвали над 1000 души – горски служители, пожарникари, войници, доброволци, използвано е огромно количество техника, включително три вертолета.
„В дните на пожара температурата бе между 38 и 42 градуса, вятърът на моменти достигаше до 100 километра в час, огънят понякога обхващаше близо километър нова територия само за пет минути. Въпреки тези тежки условия не допуснахме инцидент с нито един от хората, които гасиха огненото бедствие”, каза Гаврилов. Той допълни, че проблем са и трансграничните пожари, които лумват на територията на Северна Македония, но се прехвърлят и на българска земя. Заради това са извършени противопожарни дейности в 20-километрова зона край границата с цел ограничаването им.
Европейските експерти разгледаха с интерес и Центъра за наблюдение и контрол на пожарната обстановка. В него служители на ЮЗДП следят на няколко монитора постъпващата информация от деветте противопожарни кули. По този начин във всеки един момент експертите са наясно къде какво се случва, защото получават на практика информация за рисковете от запалвания в горите.
„Справяте се перфектно и с превенцията, и с действията си по потушаването на пожарите. Вашата работа може да е пример за всички подобни ведомства в Европа”, категорични бяха експертите от чужбина.
Водач на групата бе доц. Нина Добринкова от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Тази година тя отговаря на европейско ниво за горските пожари. „С колегите проведохме международна конференция в София на 8 и 9 октомври. Задачата ни е да разпространим добри практики от цяла Европа, защото в последните 5 години пожари има не само в Южна Европа, но и в Норвегия, Швеция, Дания, Германия. Но тези държави нямат никакъв опит с горските пожари. Те основно имат пожари в населените места. Затова организираме поредица от срещи в следващите 4 години, като първата бе в София”, разказа доц. Добринкова.
Основната идея е да се покаже на участниците във форума как в трансгранични зони се реагира при големи горски пожари. А ЮЗДП е избрано като добра практика, която искат да покажат на колегите си от Испания, Португалия, Германия, Полша, Чехия, Франция, Турция. Да видят как се действа срещу горските пожари в България.
„Нашата цел е да продължим работата си с Европейската комисия, на която ще предложим да се приеме единен стандарт в страните-членки на ЕС и в асоциираните към него държави за реакция при горски пожари. Екипировката на хората, която ги защитава на терен, да е еднаква, защото в България е различен стандартът от този в Испания. Тази идея ще еволюира в следващите 4 години и най-вероятно крайният резултат ще бъде приемането на директива за реакция при горски пожари в цяла Европа по един и същи стандарт”, обясни доцент Нина Добринкова.
Вече се работи и по създаването на координирани центрове за реакция при горски пожари, които да организират участието на повече държави в потушаването им. Пилотният хъб се прави в Барселона, Испания. Предстоят анализи как ще се работи по този начин. В момента за такъв хъб на Балканите се борят България, Гърция и Турция. „Ще има, но кога ще се случи и как ще се организира дейността му няма как да знам в момента. Работим, ако не е в България, поне да е в гранична зона, така че да ни е по-близо и да можем да ходим там”, допълни доц. Добринкова.
Тя и колегите й видяха на място нанесените от големия горски пожар в Кресна щети, както и залесените в района гори. През миналата година ЮЗДП стартира възобновяването на опожарените територии, които са с площ над 14 000 декара. Залесяването на част от тях е по проект „Възстановяване и подобряване на природозащитния статус на приоритетни горски хабитати от мрежата Натура 2000 в България”, финансиран по програма LIFE 2016 от ЕС. Предвидено е залесяване на площ върху 584 декара. Към момента са залесени 107 декара с космат дъб, до края на годината ще се залесят нови 300 декара.
През следващите 4 години ЮЗДП си е поставило амбициозната задача напълно да възстанови щетите от горския пожар, като е предвидено да се залесят общо над 6000 декара нови гори.
