Хризантемата е загадъчна гостенка от Изтока, която покорява сърцата на цветарите от цял свят. Сред фантастичното разнообразие от видове и сортове има капризни красавици, които изискват специални условия, внимание и грижи, а също така твърде непретенциозни чаровници, способни да цъфтят без особени грижи и при доста тежки климатични условия. Името идва от гръцките думи „chrysos“ – злато и „anthemis“ – цвете. Според древна китайска легенда бял дракон се опитвал да влезе в самото слънце, но то се оказало по-силно – като го разкъсвал със зъби и нокти искри падали на земята. Те се превръщали в жълти цветя, които нарекли хризантеми.
Източна мъдрост съветва всеки, който иска да живее дълъг и щастлив живот да отглежда хризантеми.
История
Култивираните хризантеми имат хилядолетна история. В Китай градинските форми датират от 551-487 г преди новата ера. По-късно били пренесени в Япония и се превърнали в национален символ и символ на кралското семейство – изобразени са на герба, на монетите и на печатите. Това не пречи да ги използват и като хранителен продукт. Японските селекционери ги разделят на ядливи и горчиви, а в Китай и Виетнам намират широко приложение като лекарствени растения. Не по-малко са ценени и декоративните им качества. В Европа са пренесени през 17-ти век.
Описание
Родът наброява повече от 200 вида, които растат в умерените и северни зони, предимно в Азия. В резултат на хилядолетната селекционерска работа е създадено огромно сортово разнообразие.
Растенията са едногодишни и многогодишни, тревисти или храстовидни. Стъблата са голи или мъхести достигащи на височина от 30 сантиметра до 1 метър. Листата са прости, назъбени, различни по големина и форма, гладки или с фини власинки, оцветени в различни нюанси на зеленото със сив отенък. Цветовете са единични или събрани в съцветия, обикновени или кичести, а цветът им варира от бяло, жълто, всички нюанси на розово, лилаво, червено, бордо до светло зеленикаво или изпъстрени в няколко цвята с най-разнообразни отенъци.
Отглеждане и размножаване
Хризантемите могат да се отглеждат като саксийни и като градински растения. Важно е да се знае, че не обичат и най- малко засенчване и задържане на влага. Кореновата им система е повърхностна и затова почвата не бива да се пресушава.
Идеалната почва за хризантемите е рохката, влагопроницаема и с оптимално количество хранителни вещества. При плътна и бедна почва преди засаждане на растенията се внася торф, компост или прегорял оборски тор. С тях не бива да се злоупотребява, защото растенията ще израснат на височина, но за сметка на цветоносенето. За дрениране на почвата се внася едър пясък. Почвената смес трябва да бъде неутрална или слабо кисела.
Пресаждането е най-добре да се извършва в облачно или дъждовно време. При засаждането корените не трябва да се заравят много дълбоко, защото те са повърхностни и растат хоризонтално. За високораслите сортове е необходима допълнителна опора.
Веднага след засаждането се прави прищипване на върховете, а три седмици след това се прави второ прищипване. Ако слънцето е силно е желателно да се направи засенчване с мрежа или нетъкана материя, но да няма съприкосновение с листата.
Поради това, че при размножаване чрез семена сортовите признаци не се запазват, то размножаването се прави чрез резници, разделяне на коренищата или коренови израстъци, които се отделят от маточния храст.
При всеки от тези варианти е най-добре това да се извърши през пролетта, когато е преминала опасността от замръзване и силно захлаждане.
Хризантемата е влаголюбиво растение, но не обича преполиване и задържане на прекомерна влага, защото корените бързо загниват.
До бутонизацията растенията се подхранват с калийни и фосфорни торове, а за нарастване на листната маса с азотни, но трябва да се внимава, защото прекомерното израстване има негативен ефект.
Борба с болести и вредители
При сухо лято хризантемата се нуждае от по-често поливане, за да се предотвратят поражения от въшки и акари, които не понасят влага.
От всички врагове на хризантемата най-голяма опасност представляват гъсениците. Само една от тях е в състояние за една нощ да унищожи няколко бутона. Добри препарати са Актара, Актелик, Превикур и др.
Приложение в кулинарията
В Азия хризантемата се радва на широк прием в кулинарията. Цветовете на видове дребни ядливи хризантеми се използват като гарнитура на различни ястия, за приготвяне на специални омлети, за украсяване на торти и сладкиши, а листата на растението се използват като зеленчук. Цветовете на някои бели и жълти хризантеми намират приложение за приготвяне на чай и за ароматизиране на оризово вино.
Лечебни свойства на хризантемата
Китайците наричат хризантемата лек за сто болести. Билкови препарати от растението влияят благоприятно на кръвното, черния дроб, очите и сърцето.
Съдържанието на витамин С и Е е много по-голямо от много други лечебни растения. Цветовете са богати на минерали като калий, магнезий, селен и цинк. Много ценни са ефирните масла, които се съдържат в хризантемата.
В Азия слагат цветовете от хризантема до възглавницата и твърдят, че прави съня по-спокоен.
