Ехинацеята е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Нейната родина е Северна Америка. Цъфти от юли до октомври с приличащи на маргаритки бели, жълти,оранжеви, розови, червени и пурпурни цветове с ясно изразен конусовиден диск и висока декоративна стойност. На височина достига до 1-2 метра.
Като лечебно растение е била позната на североамериканските индианци от хилядолетия. След колонизацията е пренесена в Европа. Познати са девет вида, но само три от тях притежават лечебни свойства – най-популярна е пурпурната ехинацея (Echinacea Purpurea).
Отглеждане
Големи секрети при отглеждането на ехинацеята няма, но някои основни правила биха помогнали и на начинаещи любители на цветята да се справят бързо и лесно. Тя расте на всякаква почва (на силно песъчлива и кисела почва се развива по-лошо), непретенциозна, обича слънце, но в по-топлите региони се чувства добре и цъфти обилно и в полусянка, не се нуждае от постоянно овлажняване, издържа на не много продължително засушаване. Декоративните качества на ехинацеята заслужават отделно внимание – едрите тъмно зелени листа изглеждат прекрасно още в ранната фаза на развитие, а когато букет от стъбла, изправени като свещи, достатъчно високи и стройни, започнат да отварят цветове – растенията разкриват цялото си великолепие. Цветовете не губят декоративната си стойност даже при повяхване. Наред с красотата на самата ехинацея доставя радост и това, че като медоносно растение тя е посещавана от много пчелички и живописни пеперуди.
Ехинацеята понася еднакво добре наторяване с органични и минерални торове. Най-добри резултати се получават, когато органичните се внасят в зимния период, а минералното подхранване се прави в началото на пролетта – 2-3 пъти през две седмици и в периода на бутонизация.
Размножаване
Ехинацеята се размножава чрез семена и разсад или чрез разделяне на храстите.
Семената се засяват на дълбочина не по-голяма от 0,5 см и се покриват със стъкло или котейнерът се поставя в полиетиленов пакет при температура под 13 градуса. Поникват за около две седмици. Разсадът се изнася през май, когато има поне три добре развити листа и се засаждат на разстояние около 30 сантиметра.
При размножаване чрез деление на коренище е най-добре да се прави в началото на април.
Отглежданите в контейнери растения могат да се изнасят и засаждат на открито по всяко време.
Болести
Ехинацеята е растение, което не боледува при правилни грижи. При много дъждовно лято може да се разболее от брашнеста мана или сиво гниене. При първи признаци е необходимо растенията да се обработят с био фунгициди.
Лечебни свойства
За лечебни цели се използват стъблата, цветовете и корените на ехинацеята.
Индианските племена са познавали много добре лечебните свойства на растението. Използвали са го за лечение на различни заболявания – от кашлица и хрема, до укрепване на имунната система и предпазване от инфекции,а също за противодействие при ухапване от змии. Именно затова е наречено подвижната аптечка на индианците.
В съвременната медицина е известно, че растението действа добре при кашлица, хрема и главоболие, като имуностимулатор, прилага се успешно за лечение на рани, херпеси, възпаления, изгаряния, уринарни и респираторни инфекции.
Ехинакозидът , който се съдържа в растението притежава силен антибиотичен ефект. В състава на тъканите си ехинацеята съдържа и други интересни за науката, но слабо проучени вещества – ехинацен, ехинолон, ехинацин В, ехинацеид.
Прилага се като тинктура, чай и таблетки.
