Отглеждането на зеления фасул не е фасулска работа

18-03-2003 г. Много важно е чушките на зеления фасул да нямат "конци" и пергаментов слой. Това е сортова особеност и със сполучливия избор на сорта бедата може да бъде предотвратена. Впрочем съвременните градински сортове не проявяват лесно такава склонност. Но това едва ли е достатъчно. Трябва да се спазват някои условия по време на грижите през вегетацията и при беритбата. Времето и разстоянията на засяване са добре известни. Всеки се съобразява с това,че фасулът е топлолюбиво растение и не го засява, преди земята да се е затоплила до 12-13 градуса. Когато става въпрос за свои нужди, практичните стопани засяват по-малко като ранен, за да го консумират пресен, а за консервиране си организират късно производство. Прави са - няма смисъл да съхраняваш ран зелен фасул през горещите дни на лятото. Всеки знае, че трябва да се окопава, полива, да се осигуряват колове или върви, по които да се увиват растенията, ако са от увивните сортове. Но в същото време се допускат и съществени грешки. В борбата със заплевеляването окопаването е важно нещо, но и то си има тънкости. Първото окопаване е, щом поникнат растенията, но следват още две или три според заплевеляването. Не бива да се закъснява. Те трябва да се извършат до започването на цъфтежа, когато при една такава намеса може да се оронят много цветове. Не се обработва почвата и сутрин рано, преди да се е вдигнала росата, защото се зацапват листата с почва и това е условие за развитие на болестите. Градинският фасул има големи изисквания към почвената и въздушната влажност. През май може и да не се налагат поливки, но през юни, когато времето вече се засушава, те просто са наложителни. Ниската влажност често е причина бързо да застаряват чушките, образувайки лико и пергаментов слой. Но не бива и да се прекалява с напояването, защото почвата се изстудява, нарушава се газовият режим в нея и тогава цветовете започват да окапват, листата да пожълтяват, а често загиват и целите растения. Стара градинарска практика е в посевите със зелен фасул да се правят кулисни посеви от сорго (метла), царевица или някои други високорастящи видове. Това не е случайно. Така се запазва по-висока въздушна влажност, към която градинският фасул е взискателен. И все с цел чушките да нямат "конци" и твърда люспеста кожица отвътре трябва да се откъсват в подходяща зрялост. Берат се, когато са млади, крехки, а зърната в тях са се образували, но все още не са започнали да се втвърдяват, а са воднисти. Много стопани, които произвеждат зелен фасул и го продават по пазарни сергии, чакат да нараснат зърната, та да станат повечко килограмите. Тъкмо обратното - зърната наедряват за сметка на много хранителни вещества, които се натрупват в малък обем и ако се освободи навреме растението от наедряващите плодове, тези вещества ще се насочат към местата, където се образуват нови цветове и сочни завръзи. Тъкмо тогава килограмите от едно растение или от един декар ще са повече. Но нали все пак са засели сортове, които не са склонни към въпросното бързо втвърдяване, разчупват чушки, за да се види свежестта им и подканят купувачите. Само че домакините, щом видят зърната, ги отминават. Така е. Градинският фасул не е фасулска работа. (от в. "Фермер новият")