Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ започва от днес да наблюдава силно градобитни райони в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен. Началният час за наблюдението е 11 часа на 24 април, като пет радарни станции ще извършват по график 24-часово наблюдение на атмосферата над България. Самите фермери също ще могат да наблюдават атмосферните процеси от радарите на агенцията в пловдивското село Голям Чардак, сливенското Старо село и врачанското Бърдарски геран.
Това лято агенцията все още няма да прилага самолетния способ за борба с градушките, тъй като администрацията все още не е готова с новата стратегия, която се обсъжда на експертно ниво.
Пред Синор.БГ представители от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) припомниха, че до този момент в министерството на земеделието е имало само една среща с браншовите съюзи и представителите на застрахователния бранш за обсъждане на този документ. „На тази среща беше изразено общо становище за съвместна дейност, за да може на принципа на общата солидарност всички засегнати участници да се включим във финансирането“, припомни Светослав Русалов.
Досега работната група не се е събирала на втора среща, затова и зърнопроизводителите не могат да коментират медийни публикации, според които застрахователните дружества не биха приели частично съфинансиране заедно с държавата и фермерите на част от разходите за борба с градушките.
Миналата седмица земеделският министър Румен Порожанов обясни, че ако застрахователите не се включат със съучастие, вноската за фермерите вероятно би трябвало да се повиши. Според Русалов освен застрахователите във финансирането трябва да участват и общините, защото за фермерите е важно бъдещата подкрепа да се осигури по справедлив начин, който да не ощетява никого, а в процеса да участват освен застрахователите и общините, тъй като градоносната борба ще опазва и населените места от унищожителни градушки.
Според новия документ агенцията по градушките ще се трансформира в държавно предприятие, а във финансирането освен държавата ще участват също земеделските производители. Предварителните разчети сочеха, че за декар фермерите трябва ще плащат по 50 стотинки, като по този начин за година ще се осигурява бюджет от около 13 милиона лева.
Според Ангел Вукодинов начинът за финансово участие на фермерите трябва да бъде съобразен с размера на щетите, тъй като вноските на крупния арендатор и тази на стопанина с по-малко декари ще бъдат коренно различни. Освен това при възможна градушка облакът може да унищожи изцяло нивата на малкия фермер и да засегне малка част от площите на големия, затова размерът на финансиране би трябвало да се изчислява по начин, който да осигури справедлив процес на участие.
По всичко изглежда, че новият документ, който администрацията трябва да подготви за борбата с градушките от следващата година, трябва да бъде съобразен с предложенията на всички страни, така че от 2019 г. климатичните промени да не застрашават сериозно бизнеса на полето.
