Какво представлява инфлуенцата по домашните птици?

13-01-2006 г. Птичата инфлуенца или т.нар."птичи грип", е силно контагиозно заболяване по животните, предизвикващо се от вируси, които нормално инфектират само птиците и по-рядко прасетата. Смята се, че всички птици са възприемчиви на заболяването, но домашните птици са изключително податливи на инфекции, които много бързо могат да прерастнат в епизоотии. Заболяването при птиците протича в две форми. Първата форма се изразява в леко заболяване, което в повече от случаите се манифестира с лошо оползотворяване на фуража и намаляване на носливостта. От по-голямо значение е втората форма, известна като "Високопатогенна птича инфлуенца" (Highly pathogenic avian influenza). Последната е констатирана за пръв път в Италия през 1878 и е изключително контагиозна за птиците и водеща до смъртност приближаваща 100%. Птиците биха могли да умрат дори в деня на първоначалното проявяване на симптомите на заболяването. Какви са контролните мерки при домашните птици? Най-важната контролна мярка срещу заболяването е бързото ликвидиране на всички засегнати и изложени на инфекцията птици, с последващо отстраняване и унищожаване на труповете и щателна дезинфекция на цялата ферма. Вирусът се убива от топлина (при 56°С за 3 часа, а при 60°С за 30 минути), както и от обикновени дезинфектанти като формалин и йодни съединения. Вирусът оцелява за по-дълго време при по-ниски температури, а в изпражнения може да се оцелее до минимум 3 месеца. Във вода вирусът оцелява до 4 дни при 22°С и повече от 30 дни при 0°С. Що се отнася до причинителя на "Високопатогенната птича инфлуенца", то има данни, че само един грам от контаминирани изпражнения съдържат достатъчно количество вируси, за да бъдат инфектирани 1 милион птици. Ограничителни мерки по отношение на придвижването на живи птици, както в рамките на засегнатата страна, така и между страните, са друга много важна мярка за контрол на заболяването. Какви са последствията от заболяването при домашните птици? Избухване на заболяване от птича инфлуенца, особено във високопатогенна форма, би могло да окаже изключително пагубно влияние върху цялото птицевъдство на една страна, както и на бизнеса на фермерите. Като пример може да се посочи взривът на заболяването в САЩ през 1983-1984, до голяма степен ограничено в щата Пенсилвания, при което са унищожени над 17 милиона птици на стойност около 65 милиона долара. Икономическите последствия от заболяването могат да се окажат изключително тежки в развиващите се страни, в които отглеждането на птици в домашни условия е важен източник на доход и храна за селските стопани и техните семейства. Когато заболяването обхване цяла страна, контролът може да се окаже изключително затруднен. Например заболяването започнало в Мексико през 1992, не е напълно овладяно чак до 1995. Поради тези причини, правителствата на засегнатите страни трябва да предприемат неотложни мерки за контрол веднага след констатиране на заболяването. Как се разпространява инфлуенцата по домашните птици в рамките на засегнатата страна? В рамките на една страна заболяването се разпространява бързо от ферма на ферма. Големи количества от вируса се отделят в изпражненията на птиците, контаминирайки праха и почвата. Вирусът се разпространява по въздушен път от птица на птица след инхалирането му. Заразените съоръжения, превозни средства, фураж, клетки и облекло на работниците, особено обувки, могат да послужат за пренасяне на вируса от ферма на ферма. Вирусът може, също така, да се пренася по краката и тялото на други животни, такива като гризачи, които се явяват механичен вектор при предаване на заболяването. Съществуват ограничени сведения, че мухите могат да служат като механичен вектор. Изпражнения от инфектирани диви птици могат да въведат вируса както в големите птицевъдни комплекси, така и в дворовете на селските стопани. Рискът от предаване на инфекцията от диви на домашни птици е много по-голям, когато домашните птици се разхождат свободно, споделят с дивите птици общи водоизточници или имат достъп до води, които могат да бъдат замърсени с изпражнения от диви птици, носители на вируса. Откритите пазари, където живи птици се продават свободно и не се спазват необходимите санитарни изисквания, представляват друга опасност за разпространение на заболяването. Как се разпространява заболяването между отделните страни? Заболяването може да се разпространява между отделните страни чрез международната търговия на живи домашни птици. Мигриращите птици, включително диви патици, морски птици, обитатели на крайбрежията, могат да пренасят вируса на големи разстояния и в миналото им се е приписвала основна роля за международното разпространение на високо патогенната птича инфлуенца. Мигриращите водоплаващи птици и главно дивите патици са естествен резервоар на вируса на "птичия грип", като в същото време тези птици са най-резистентни на инфектиране. Те могат да пренасят вируса на огромни разстояния и да го екскретират с изпражненията. Домашните патици са възприемчиви на заболяването, както и пуйките, гъските и останалите птици отглеждани в домашни или промишлени условия. Каква е настоящата ситуация? От средата на месец декември на 2003г, нарастващ брой азиатски страни докладват в Международното Бюро по Епизоотии избухвания на високопатогенна птича инфлуенца по кокошовите и домашните патици. Докладвани са и инфекции при някои видове диви птици, както и при прасета. Бързото разпространение на високопатогенната птича инфлуенца, с едновременно появяващи се нови огнища на заболяване в няколко различни страни, е исторически безпрецедентно и предсатвлява голяма опасност за човешкото здраве и за селското стопанство. Особено обезпокояващо, по отношение на човешкото здраве, е откриването на причинителя на високопатогенната форма на заболяването, известен като щам Н5N1, в основата на повечето от огнищата на заболяването. Щамът Н5N1 е прескочил видовата бариера и причинява тежко заболяване и при хората, особено във Виетнам и Тайланд, към настоящия момент. Защо са толкова много притесненията по отношение на заболяването в момента? Световната здравна общност е разтревожена от безпрецедентното разпространение на заболяването при домашните птици поради няколко причини. Първата е, че болшинството, макар и не всички, огнища на заболяване са предизвикани от причинителя на високопатогенната форма - щамът Н5N1. Съществуват нарастващ брой доказателства, че този щам притежава уникална способност да преминава междувидовата бариера и да причинява тежко заболяване, което се характеризира с висока смъртност, при хората. Втората, дори по-важна тревога е, че съществува възможност настоящата ситуация да доведе до развитие на пандемично заболяване от инфлуенца сред хората. Учените са наясно, че птичите и човешките инфлуенца вируси могат да обменят гени, когато човек е едновременно инфектиран с вируси от двата вида. Този процес на обмен на гени в човешкия организъм може да доведе до възникване на абсолютно нов и непознат субтип на инфлуенца вируса, към който човешкият организъм няма никакъв естествен имунитет. Още повече, съществуващите ваксини, които се разработват всяка година, за да се противопоставят на актуалните циркулиращи щамове и защитават хората при сезонните епидемии, няма да бъдат ефикасни срещу новия вирус. Ако новият вирус съдържа значими човешки гени, може да се появи възможност за директно предаване на заболяването от човек на човек, а не само от птици на човек. Ако това се случи, условията за възникване на пандемия от инфлуенца сред хората ще бъдат налице. Подобна е била ситуацията при пандемията от инфлуенца през 1918-1919, когат се появява абсолютно нов подтип на инфлуенца вируса и се разпространява по цял свят за около 4 до 6 месеца. Тежки вълни на заболяването се появяват за около 2 години, убивайки 40 до 50 милиона души. Има ли изгледи за предаване на заболяването от човек на човек в момента? Не. Екипи на Световнат Здравна Организация помагат на правителствата на Виетнам и Тайланд при извършване на необходимите изследвания за откриване начални признаци за предаване на заболяването от човек на човек. Тези и други паралелни изследвания в лаборатории на СЗО, се очаква да хвърлят повече светлина върху произхода и характеристиките на циркулиращя в момента щам Н5N1. Още повече, нов вирус, който е адаптиран за ефикасно предаване от човек на човек, би се разпространявал с по- голяма скорост. Към настоящия момент няма доказателства за появата на такъв вирус. Често ли се случва заразяване на хора с щам H5N1? Не. Това е много рядко явление. Първата документирана инфекция на човек с птичия щам H5N1 е в Хонг Конг през 1997. При това огнище на заболяване са хоспитализирани 18 души, от които са умрели 6. Източника на инфекцията във всички случаи се оказват контакти с болни птици във ферма (1 случай) и пазари за живи птици (17 случая). Човешките заболявания са в пряка връзка със заболяване при домашните птици, причинени от щам H5N1. Документирани са ограничени сведения за предаване на заболяването от човек на човек от щам H5N1, най-вече при здравни работници, работници в птицекомплекси и птицекланици. При това са установявани Н5 антитела при изброените групи, което свидетелства за инфекция с вируса, като в резултат не се наблюдава тежко заболяване. Антителата са установени при 10% от изследваните работници в птицекомбинати и 3% от работещите в птицекланици. През февруари 2003 щам H5N1 отново прескача от птици за да инфектира двама членове на едно семейство (баща и син), които се завръщат в Хонг Конг от пътуване в Южен Китай. Бащата умира, а синът оцелява. Трети член на семейството (сестра на момчето) умира от тежко респираторно заболяване в Китай. Няма изследвания на причините за смъртта. Еднакво опасни ли са за хората всички настоящи взривове на заболяването при домашните птици? Не. Единствено огнищата на заболяване причинени от щам H5N1 са опасни за човешкото здраве в настоящия момент. При оценка на риска от заболяване при хората е важно да се знае точно кой вирусен щам причинява заболяването при птиците. Например докладваните напоследък заболявания от птича инфлуенца в Тайван и Китай са причинени от щам H5N2, който е по-слабо патогенен за птиците и не е известен случай да е причинявал заболяване при хора. При заболяването в Пакистан са установени като причинители щамове Н7 и Н9, а не щам H5N1. Може ли да се избегне пандемията? Никой не би могъл да твърди това със сигурност. Инфлуенца вирусите са крайно непостоянни в своето поведение, което не се поддава на прогнози. Очакванията на СЗО са оптимистични, ако се вземат необходимите мерки за предотвратяване на пандемично развитие. Най-голям приоритет в момента има ограничаването на възможностите за излагане на хората на най-големия резервоар на вируса, какъвто са домашните птици. Това може да се постигне чрез бързо диагностициране на огнищата при домашните птици и спешно въвеждане на контролни мерки, включващи унищожаване на всички инфектирани и изложени на заболяването птичи стада, както и отстраняване и унищожаване на трупчетата. Има всички необходими доказателства за повишен риск за предаване на заболяването на хора, когато съществува огнище на заболяване при домашните птици, предизвикано от щам H5N1. При нарастване броя на инфекциите при хора, рискът за възникване на нов подтип на вируса се повишава, а с това и вероятността за възникване на пандемия. Тази взаимовръзка между разпространението на инфекцията при птиците и повишаване на риска от човешка инфекция е демонстрирана в пълна степен от моментната ситуация в Азия. Всички случаи на заболяване и смъртни случаи при хора във Виетнам и Тайланд са във взаимовръзка с широкото разпространение на заболяването при птиците. СЗО подчертава необходимостта от спешни мерки в засегнатите страни и бързи действия както в животновъдния сектор, така и в селското стопанство като цяло. Като пример, при заболяването в Хонг Конг през 1997 ликвидирането на популацията от селскостопански птици, възлизаща на 1.5 милиона глави, е осъществено за 3 дни. През 2003 ликвидирането на 30 милиона птици (от общо 100 милиона) в Холандия отнема около 1 седмица. Бързите действия в тези две ситуации се приемат като решаващи за предотвратяване на пандиемично заболяване при хората. Успокоително ли е наличието на толкова малко случаи на заболяване при хората в момента? Да. СЗО има доказателства, че щам H5N1 е вероятно в циркулация сред птиците от април 2003. Регистрирането досега само на няколко случая при хора предполага, че вирусът в настоящия момент не се предава лесно от птици на хора. Не трябва да се забравя, че ситуацията може да се промени много бързо, тъй като е доказано че щам H5N1 мутира изключително бързо и притежава документирана способност да обменя гени с инфлуенца вируси от други видове. В ситуации, които могат да благоприятстват появата на нов пандемичен щам на вируса на инфлуенцата, всеки нов случай на заболяване при хората и твърде много. Освен бързото унищожаване на инфектираните животни, друга възможност за предпазването на хората е защитата на работниците при провеждане на мероприятията по ликвидиране на заразоносителите. СЗО е издала "Ръководство за безопасно извършване на мероприятията по унищожаване на животните". Прилагат ли се всички необходими контролни мерки? В много случаи, да. По всичко личи, че Япония и Република Корея са поставили под контрол своите огнища на заболяване при птиците бързо и безопасно. Направени са изследвания сред работниците, провели мероприятията по унищожаване на домашните птици и няма случаи на установена инфекция. Ситуацията в другите засегнати страни е по-проблематична. Някои от страните не разполагат с необходимите ресурси за бързо и ефикасно провеждане на всички препоръчителни мероприятия. В други ситуацията се усложнява от традиционно отглеждане на възприемчиви птици в собствено стопанство, което е в отдалечени селски области и не е регистрирано от селскостопанските власти. Други вируси, освен H5N1, причиняващи инфлуенца при домашните птици, засягали ли са хората? Да. Още два други щама са предизвиквали заболяване при хората, но не толкова тежко като причиняваното от щам H5N1. Щам Н9N2, който не е толкова патогенен за птиците, е причинил леко заболяване на две деца в Хонг Конг през 1999 и при едно дете в средата на декември 2003, в същата страна. Огнището на високопатогенна птича инфлуенца, причинена от щам Н7N7, е довело до смъртта на един ветеринарен лекар през февруари 2003 в Холандия, както и до по-леко заболяване на 83 работници в птицеферми и членове на техните семейства. Има ли ефикасна ваксина срещу H5N1 при хората? Не. Ваксините на разположение в момента не могат да предпазят хората от заболяване причинено от щам H5N1. СЗО разработва в момента в своите лаборатории прототип на щам H5N1, който да се използва от водещите производители на ваксини. Ваксиналният прототип на вируса, разработен при използване на щама H5N1, предизвикал заболяването в Хонг Конг през 2003, не може да бъде използван, тъй като изследвания показват, че причинителя на заболяванията в настоящия момент е мутирал значително. Има ли лекарствени препарати за предпазване и лечение на заболяването? Да. На разположение са два класа лекарства. Това са М2 инхибитори (амантадин и римантадин) и инхибиторите на невраминидазата (оселтамивир и занимивир). Това са лицензирани лекарства за предпазване и лечение на човешка инфлуенца в някои страни и се смятат за ефикасни по отношение на причинителя. Първоначалните изследвания на изолираните при смъртните случаи във Виетнам вируси показват, че те са в различна степен резистентни на М2 инхибитори. Провеждат се по-нататъшни изследвания за потвърждаване на резистентността към амантидина. Лабораториите изследват и устойчивостта на настоящия щам и на невраминидазните инхибитори.