Най-ранна продукция моркови напролет, ще получим, ако семената засеем предзимно.В градината се избира място където почвата е лека глинесто-песъчлива, дълбока и чиста от плевели, структурна и не образува кора. На тежки, чакълести, заплевени места кореноплодите на морковите се разклоняват и са неугледни и некачествени.
Имайте предвид, че морковите не обичат внасянето на пресен оборски тор. Той влошава качеството на продукцията. Морковът се нуждае от калий и фосфор. Но реагира най-добре на торене с азот. Не прекалявайте с него, защото морковът е от растенията, които натрупват нитрати.
На 10 кв. м можете да внесете 200 г амониева селитра, 500 г суперфосфат и 200 г калиев сулфат. Необходимата доза фосфорен и калиев тор и половината доза азотен тор се внасят през есента преди сеитбата, а останалата половина азотен тор - когато започне оформянето на кореноплода. Калиевият сулфат може да се замени с растителна пепел - 1 кг на 10 кв.м.
Морковите се отглеждат на равна повърхност или във фитария, а може и на кавали или тирове. При предзимно отглеждане сеитбата на морковите се извършва върху висока леха, редово, като разстоянието ред от ред е 20-25 см, като сеитбената норма е по-висока - на 10 кв. м се засяват 15 г семена. Много внимателно трябва да се определи и срокът за сеитба според района, в който се намира градина. Трябва да съобразите да засеете семената в такъв срок, че до настъпването на голямо и трайно застудяване да не покълнат. Те покълват при температура 3-4 градуса С бавно, но при оптимална от 21ºС за 21 дни. След сеитбата лехата се покрива с прегрял оборски тор.
През пролетта, от дъждовете или от снега през зимата, на повърхността на почвата се образува кора, ако лехата не е покрита с оборски тор, която трябва да се разчупва. Почвата трябва да се поддържа чиста чрез плевене и когато има възможност леко се окопава. Дава се половината доза от амониевата селитра, която е останала от есента.