Лещата може да спи под снежен юрган

Градината се освобождава от зеленчуците. Не оставяйте празно мястото. Засадете предкултура. Изберете студоустойчиви растения и можете да ги засеете още през есента. Растенията поникват и се развиват малко до зимата, презимуват и напролет усилено нарастват, като използват влагата натрупана в почвата от есенните, зимните и ранно пролетните валежи. За такава култура изберете лещата.
Тя е една от най-старите традиционни култури в бита на българина. Отглеждана е от дълбока древност в страните на Югозападна Азия. Била е позната и на старите гърци и римляни. Тя е отлична белтъчна храна. Като бобово растение обогатява почвата с азот и е добър предшественик.
Лещата не е много взискателна към почвата, но не обича тежките и влажни терени. Добре вирее и расте на леки черноземни, канелени и сиви горски, които съдържат достатъчно хранителни вещества. Ако се прекали с азота, лещата узрява неравномерно, затова се тори умерено. На 100 кв.м се внася около 700 г амониева селитра предсеитбено, а преди основната обработка на почвата – до 2 кг суперфосфат, калиевият тор може да се замести с растителна пепел – 5-6 кг , която се разхвърля преди обработката на почвата.
Лещата издържа на ниски температури, семената поникват при минус 4-5 градуса С, особено някои озимени форми. Най-благоприятният срок за предзимно засяване за Южна България е краят на октомври до началото на ноември, а за Северна България – с една седмица по-рано. Ранна сеитба не се препоръчва, защото растенията не могат да издържат при много ниски температури. Сее се при междуредие 10-12 см, на дълбочина при дребносеменните сортове на 3-4 см, а при едросеменните – на 5-6 см. Сеитбената норма зависи от едрината на семената от 1 кг до 1,2 кг на 100 кв. м.
Основна грижа през вегетацията е опазването на посев чист от плевели. При по-големите площи може се използват подходящи хербициди.