Ранноцъфтящите растения вече украсяват двора

Температурата навън ни подсети за пролетта. Топлината наоколо даде зелена улица на ранно цъфтящите храсти. Така златисто-жълтите звънчевидни цветчета на форзицията обкичват ръбестите й клонки. След цъфтежа те ще се облистят с яйцевидно удължените, достигащи до 6 см зелени листа.
Форзицията не е капризна към почвата, стига да не е заблатена. Тя расте на слънчеви места и бяга далеч от по-високи вечнозелени дървета и храсти, които да не я засенчват. Можете да произведете този храст и сами от зрели резници. Те се подготвят през януари. Много е важно всеки отрязан резник да има по две пъпки, едната за резерва. Дължината на резниците е около 18-20 см. С помощта на лозарска ножица отрезите се правят коси, за да не загниват при дъждовно време. Завързани в снопчета и заровени в почва редниците престояват до края на март. От края на март до средата на април те трябва да се засадят на определените места.
Ако градината е била добре прекопана с права лопата през есента, напролет се разбиват останалите буци и отново се прекопава с мотика и изравнява с гребло.
Рано напролет, събрани в кичури, жълтите дребни цветове на дряна цъфтят на миналогодишните клонки преди разлистването. Дрянът не е капризен към почвите и търпи сянка и засушаване. той е търсен като плодно дърво, когато е облагороден. Красиви са и декоративните форми жълт и червен, които лесно се възпроизвеждат като форзицията със зрели резници.

От Япония с любов
Ранният цъфтеж на японската дюля я прави много перспективен храст с голямо приложение и в пчеларството. Търсена е и като паркова украса, за жив плет с бодливите си клони и растяща единично в градината в бяло, розово до пурпурночервено. Тя първо цъфти, а после се разлиства. Произхожда от Китай и представлява нисък храст до 2-2,5 м. Ако се подрязва странично напролет или през есента, изглежда като малко дърво.
Плодът на японската дюля по форма наподобява малка дюля и има стипчив вкус. Плодовете узряват през октомври и ноември. Ако не се оберат, те зимуват на храстите, мо номжете да използвате семената им през есента. Напролет ще имате готов разсад. Като се плеви, може да остане на лехата 2 години. Здравата коренова система на японската дюля пробива и се разширява на много бедни и каменисти почви.
Японската дюля може да сменя мястото си само в 2-3-годишна възраст. По-късно има опасност да се увреди и нарани кореновата система и да загине.

Декоративни вишни и сливи
Японските сливи и вишни също се разхубавяват напролет. Сливата е красив, достигащ до 1-1.5 м храст. Японската вишна пък става дърво. Събрани в букетчета или единично нацъфтели снежнобелите и розови цветове на японската слива придават красота на градината. Листата са наредени последователно на клоните. Те са удължени и назъбени покрая. Японската слива издържа на сухи и бедни почви и отглеждането й не е трудно. Размножава се вегетативно със зелени резници. Те се берат и зареждат в студени парници от края на юни до средата на юли, за да се използва рационално лятната слънчева енергия.
Японската слива страда често от гъбни заболявания, които запушват проводящите тъкани и спират притока на вода до листата. Трябва да ги изрежете и изгорите.

Ериката се показа рано
Ериката се показа още през февруари. Тя е най-предпочитаната за бордюрно окантяване на лехи, защото е вечнозелен многогодишен храст с къси игловидни листа и красиви нежни цветове в бяло, розово до карминово-червено. На височина достига до 20-30 см, но на ширина силно се уголемява и образува туфи. Търсена е много за алпинеуми и в съчетание с други цветя .