Бляскава лавровишна на терасата

Лавровишната (Laurocerasus officinalis) ще придаде много красота и изящност на терасата ви, ако я настаните на сенчесто място в сандъче. Тя не прилича на дафиновото дърво, въпреки близките си имена, нито пък на вишната, макар че са от едно и също семeйство – Rosaceae. Лавровишната може да се оприличи на вечнозеления рододендрон, който населява Странджа планина. И тя може да бъде намерена там, но на по-сенчестите и влажни дялове.
Засадени в сандъчета на сенчести тераси или близки до морския бряг, където изобилства въздушна влага, храстите от лавровишна бързо нарастват и достигат височина 2-3 м.

Размножете със семена или резници
Красивите, дълги 10-12 см листа на лавровишната, са гладки, наситено зелени на лицевата страна, а от обратната - матови. Лавровишната цъфти през май с бели дребни цветове, събрани в гроздчета. Плодовете започват да зреят от края на юли и се берат веднага. Почистени от месестата черна част, се сеят в пясък.
Ако решите, че семенното производство е бавно, защото то изисква търпение и любов, може да го замените с вегетативно. От средата до края на юли се подготвят и поставят резниците в парници под стъкло или полиетилен. До края на сезона голяма част от тях се вкореняват. През зимата е важно да бъдат опазени от мразовете и минусовите температури.

При студ падат листата
Лавровишната предпочита по-богатите и плодородни почви. Освен че е сенкоиздръжлива, тя е и зимоустойчива. Понякога при по-продължителни ниски температури измръзва наземната част. Случва се да потъмнеят и опадат листата. През тази топла зима можете от време на време да поливате храстчето с вода, за да усилите растежа му.
Ако мястото на тересата ви вече е малко за лавровишната, то тогава можете да я настаните в градината през ранна пролет. Внимателно освободете корените от сандъчето, като внимавате да не ороните майчината пръст. Мястото, където ще настаните растението, трябва да е по-сенчесто с рохкава и плодородна почва.