Болестта се причинява от гъба, чиито плодни тела се намират по мъртвата дървесина на болни и изсъхнали лози. Заразяването става само през рани. Най-чувствителни са свежите рани. Колкото повече те застаряват, толкова по-трудно се пренася заразата, защото по повърхността им се образува изолиращ слой от мъртви клетки, които са естествена бариера. Попаднала в дървесината, гъбата бавно се разпространява към раменете и стъблото. Настъпват смущения в растежа и силно закържавяване. Лозите загиват. Симптомите на болестта се наблюдават през цялата година. Летораслите, развиващи се от болни чепове имат слаб растеж, кората им е кафяво червеникава, междувъзлията са къси, а листата остават дребни, хлоротични, деформирани, с периферна некроза. По-късно изсъхват и окапват. Най-характерни са симптомите по многогодишната дървесина. При надлъжен разрез на чеповете се наблюдава некроза, а при обелване на кората се вижда кафявосива до кафяво виолетова дървесина. Стъблото на болните лози частично или напълно е некротизирано. Това е причината те внезапно да изсъхнат през периода на зреене на гроздето. Борбата с тази системна болест е много трудно, защото причинителят й се развива в дървесината и с химични средства не може да се унищожи. Необходими са профилактични мерки – изрязване на всички изсъхнали рамене, кордони и стъбла до здрава дървесина. Веднага след това заразените части трябва да се изнесат извън лозето и да се изгорят. Да се предпазват лозите от всякакъв вид наранявания. Ако това все пак стане, раните да се дезинфектират. Веднага след изрязването, може да се пръска с фундазол или бенлейт в доза 0,2 %.