За периода от 2009 до 2017 година по програмата за развитие на селските райони (ПРСР) са усвоени 3,430 милиарда евро, или близо 6,9 млрд. лева, сочи анализът на министерството на земеделието за ефекта от европодпомагането върху земеделския сектор. Само по старата ПРСР 2007-2013, чието подпомагане официално приключи през 2015 г. за подкрепа на селското стопанство са влезли 3,1 млрд. евро, от които директно насочени към селското стопанство са 1,8 млрд. евро под формата на инвестиции и компенсаторни плащания. За развитие на селата, пътищата и за неземеделски бизнес са разпределени още 1,3 млрд. евро, съобщиха от агроведомството.
По новата програма 2014-2020 г., която реално започна през 2016 г., до този момент са изплатени 187 млн. евро. Според анализа на ведомството основният ефект, особено от прилагането на компенсаторните плащания за агроекология, показват, че докато през 2007 година малките планински стопанства преобладаващо са притежавали под 100 дка, то през 2016 година тези ферми намаляват за сметка на нарасналите средни стопанства с големина на обработваемата площ между сто и хиляда декара.
Според статистиката през 2007 г. в страната са наброявали 24 хиляди стопанства с до сто декара обработваема площ, докато през 2016-а броят им се свива, но в същото време нарастват тези със земя между 100 и 500 дка. По-леко увеличение има и при фермите с между 500 и хиляда декара обработваеми площи.
Евросубсидиите са причина и за силно намаляване на необработваемата площ в планинските райони. Така за периода 2007 – 2016 г. се отчита увеличение на общата площ по агроекология с над 24 %, при приблизителна еднакъв брой подавани заявления за подпомагане, като общата площ достига над 360 хил. хектара през 2016 г.
В този период е налице значителен ръст на отпусканата финансова помощ по мярката. През 2007 г. отпусната финансова помощ по мярка 214 е над 24 млн.лв., като 82 % е от бюджета на ЕС и 18 % - от националния бюджет. През 2016 по мярката са одобрени над 66 млн. лева, или над 2,5 пъти ръст спрямо отпуснатите средства за кампания 2007.
По отношение на мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от новата програма анализът на данни от подаваните заявления показва значим ръст, както в броя на земеделските стопани, така и в броя на стопанствата. През 2008 г. общата одобрена за финансиране площ е малко над 40 хил.ха, като през 2015 надхвърля 330 хил. хектара, т.е нарастването надхъврля 8 пъти това при втората година от присъединяването в ЕС.
Около 40% от площта се ползва от средни земеделски стопанства, на които се отпуска около 30 % от компенсаторните плащания.
По отношение на структурата на стопанства може да се отчете увеличаване на дела на малките стопанства ( под 100 дка) спрямо одобрените през кампания 2008 г., като е налице ръст в размера на отпусканата финансова помощ за тези стопанства.
Общият брой на земеделските стопанства, които получават компенсаторни плащания за опазващи природата дейности, както и за биологично производство, е нараснал над 8 пъти – от 842 земеделските стопанства през 2008, до 7 хиляди през 2016 г. Средните земеделски стопанства (от 1000-5000 дка) увеличават дела на ползваната площ до 40 % през 2016 г. Налице е увеличение над 20 пъти на отпусканото финансово подпомагане спрямо 2008 г.
Изводът на министерството обаче е, че предвид компенсаторния характер на тези мерки, е трудно да се каже, че това подпомагане има значителна икономическа ефективност. Ползите от плащанията за агроекология и биопроизводство могат да се търсят единствено в увеличаване броя на стопанствата, ангажирани с изпълнявани дейности, благоприятни за околната среда. Другият плюс ръстът на средните по големина земеделски стопанства. В същото време има положително нарастване на площите, върху които се извършват дейности, благоприятни за околната среда и климата. Отчита се и ръст на стопанствата и площите, които се използват за извършване на земеделска дейност в необлагодетелствани райони и/или райони с природни ограничения.
Според администраторите основният плюс е този, че чрез тези компенсаторни мерки България увеличава шанса си за износ на биологична продукция, затова според тях допълнителните разходи, за които ще се отпуска подпомагане, трябва да бъдат насочени към сектори и дейности, осигуряващи конкретни предимства при производството на продукцията и устойчивост на стопанствата.
По отношение на ефекта върху пазара на труда в анализа липсва информация за броя на емигриралите от селата българи, както и за срива в основните производства като плодове, зеленчуци и животновъдство.
През първия програмен период чрез ПРСР е осигурена подкрепа за модернизиране на над 4 552 земеделски стопанства с реализирани инвестиции на стойност над 1 млрд. евро и получена финансова помощ на стойност над 515 млн. евро, се посочва в доклада. От 2007 до 2015 г. пък 7 696 полупазарни стопанства са разширили производството си и са започнали да реализира продукция на пазара чрез подкрепата по ПРСР. За съответния период 5 678 млади земеделски стопани са стартирали дейност за пръв път в селското стопанство, но липсва информация за фалиралите стопанства.
Предоставената подкрепа за съответните стопанства в размер на над 675 млн. евро публични разходи за съответния период е спомогнала за повишаване на производителността на труда в селското стопанство, пише в анализа.
В периода 2007-2017 г. един от основните заложени приоритети по отделните мерки от ПРСР е да се стимулира развитието и навлизането на младите земеделски стопани на възраст до 40 г., включително приемствеността между поколенията, е записано още в доклада. На младите земеделски стопани чрез ПРСР се предоставя възможност за подкрепа при навлизане в сектора, както и за модернизиране на производствения процес в стопанства им.
В периода 2009 г. – 2016 г. в селското стопанство за пръв път са навлезли 7 051 млади земеделски стопани. От общо 1 383 млади фермери, одобрени за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова за млади земеделски стопани“ (ПРСР 2014-2020 г.), които са стартирали дейност през 2016 г., близо една пета от тях притежават необходимото образование в областта на селското стопанство и ветеринарната медицина като за тях е осигурена възможност за развитие в направлението в което са избрали да специализират.
За периода 2007-2013 г. се наблюдава промяна по отношение на възрастовата структура на управителите на земеделски стопанства. През 2007 г. делът на земеделските стопани на възраст над 65 години възлиза на 45 % спрямо, докато през 2013 г. данните показват, че съответната възрастова група е намаляла до 37 %. От друга страна земеделските стопани на възраст от 18 до 44 години през 2007 г. представляват 12 % от общия брой докато през 2013 г. техния дял се е увеличил на 20 % (49 980).
