Ако виното стане синьо - температурите до минус 5 градуса влияят положително

Студът, независимо от какъв източник е, допринася за качеството, особено на белите вина. По какъв начин обаче той влияе на напитката?
Ако виното е произведено от неузряло грозде, голямото количество на ябълчна киселина придава неприятен остър вкус “на зелено”. При охлаждане до минус 4-5С тя бързо се утаява в съда. Така възкиселият вкус намалява.
Охлаждането осигурява утаяването и на част от белтъчните вещества. Улеснява се бистренето на вината чрез вкарване на различни вещества като бентонит, желатин, яйчен белтък. Подобно е и действието върху пектиновите вещества. Студът влияе върху вредната микрофлора във виното. Смята се, че вина, третирани със студ, са оздравени и по-трудно могат да заболеят.

Става по-бързо за пиене
Част от дъбилните вещества се пресичат и утаяват от ниските температури. Тогава виното поглъща повече кислород, който е агент на съзряването му. В случая охладеният еликсир ще изпревари развитието си и ще е готов за консумация по-рано. Ниските температури предотвратяват и железните пресичания, като посиняване на виното, от което страдат повече белите вина. За да ги излекувате съдовете се изнасят навън или да се отворят прозорците на избите.
Охлаждането обаче не трябва да премине границата от минус 4-5С, а времетраенето му да е 5-7 дни. Температурата за червените вина не трябва да е под 0С. Тогава багрилната материя се пресича и вината порозовяват, достигайки до розе.

Ако замръзне
Когато температурата е под тези граници, виното може да замръзне. Това е един от начините за увеличаване на алкохолното съдържание и това не трябва да се допуска, тъй като се влошава вкусът. Ако все пак замръзне, то ледът се настанява по стените на съдовете. При такава ситуация виното се източва, а разтопеният лед може да се прибави към джибрите или винената кал. Малкото алкохол, който е останал в леда, може да се използва при дестилацията.