След приключване на бурната алкохолна ферментация във виното протича и тиха. Виното започва спонтанно да се избистря. На дъното на съда се образува различна по обем утайка, която повечето стари винари наричат “кал”. Тя не е полезна за виното.
Утайката се образува от утаяването на частици, постъпили с гроздето, от умрелите спиртни ферменти, вредни микроорганизми, болестотворни бактерии, семки, люспи, белтъчни, бактерии и танинови вещества. Те подлежат на гнилостни процеси и виното влошава вкусовите си качества – получава неприятния вкус на кал и сероводород. Лекува се много трудно.
Забистри ли се виното, се пристъпва към първото му претакане, което трябва да стане в присъствие на въздух. Добре е да се прибави 1 г на всеки литър 6 %-ова серниста киселина. Освобождаването от утайката е добре да се извърши с маркуче, като краят му в бъчвата се повдигне малко, за да не се засегне утайката. В случая неудачно е използването на кранче.
Утайката се прибавя към джибрите и се използва за изваряване на ракия. Ако имате голямо количество утайка, варете я самостоятелно и ще получите хубава ракия “Каленка”. Предварително обаче трябва да се разреди с вода, за да не се получи загаряне на казана.