Дъбилните вещества правят вкуса тръпчив

Сливите съдържат значително количество дъбилни вещества, които придават тръпчивия вкус. Тези вещества спадат към т.н. протектори, които свързват свободните радикали при радиоактивно облъчване, което определя и важното им биологично и физиологично значение. Характерна особеност е по-голямото съдържание на витамин В2 и каротин /провитамин А/. Съдържат и витамин С, но в по-малко количество.
Счита се, че минералните вещества на плодовете се усвояват по-лесно от човешкия организъм, тъй като повечето от тях влизат в състава на органични съединения. Сливите са богати на фосфор, което ги определя като тонизираща храна. Богати са и на калий, който стимулира сърдечната дейност и кръвообращението и ги прави подходящи за болни от подагра и ревматизъм. Имат и високо съдържание на желязо и за това са добро средство при лекуване на анемични състояния. Препоръчват се и при обща слабост, отпадналост и преумора, ободряват нервите, увеличават енергетичните ресурси на организма. Сливите притежават и разслабващ ефект, което се дължи на установеното в тях вещество дифенилизатин.
Зимната трънкослива има дребни плодове , със средно тегло около 10 г, кръгли, с тънка дръжка. Кожицата е плътна и трудно се отделя от плодовото месо. Тя е тъмносиньо оцветена, с дебел восъчен налеп. Плодовото месо е зеленикавожълто, в пълна зрялост е тъмножълто, сладко, кисело и силно тръпчиво, с много приятен вкус. Плодовете узряват в края на октомври-началото на ноември и могат да се съхранят до края на декември. Подходящи са да присъстват на Коледната трапеза. Костилката е дребна, със средно тегло 0,6 г.