На днешния ден българската православна църква почита паметта на свети Иван Рилски, титулован като небесния закрилник на българския народ. Роден е според житиеписците в бобошевското село Скрино в средата на девети век и умира на 18 август 946 г. Съвременник е на управлението на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I, като най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969).
Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всички жития и летописи той е насоман само с монашеското му име Йоан.
Според житията до 25-годишната си възраст Иван Рилски е бил пастир. В сърцето му обаме винаги е горяла любовта към Бога и когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина.
Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.
Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“.
Този Завет той оставя на учениците си на 25 март Благовещение 941 г.Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в Цариград.[8] Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.
