Отдавна сме свикнали да смятаме, че сега е сезонът на масовия гроздобер. Новите десертни сортове обаче удължиха периода на гроздобера. Така стана възможно да се получава грозде за прясна консумация от средата на юли до края на октомври. Беритбата на десертното грозде става във фаза на консумативна зрялост. Тогава, когато оцветяването на зърната, както и вкусът им, са типични за сорта и съдържанието на захари достигне до 15 градуса.
Масовият гроздобер започва с прибирането на винените сортове грозде, което става при пълна зрялост и характерно оцветяване на сорта. Зърната омекват и лесно се отделят от дръжките. При белите сортове те стават прозрачни, кожицата лесно се обелва. Оцветените сортове боядисват. Семките са по-тъмни и лесно се отделят от месестата част. За да се получи доброкачествено бяло вино е необходимо гроздето да има 19 -21% захарност и 5,5 – 6,0 г/л киселинност , а червеното – 21-23% захарност и киселините са между 5,0 и 6,6г/л. Гроздето за десертни бели и червени вина се бере, когато захарността достигне 20%. Естествените пенливи вина изискват грозде с 17-19% захарност и между 7 и 9 г/л киселини. За конячни виноматериали трябва захарност от 17 % и висока киселинност – 8-10 г/л. От един и същи сорт могат да се приготвят различни типове вина в зависимост от времето на гроздобера.
Когато есента е топла продължително време, гроздоберът може да се забави, за да се увеличи захарността на гроздето. При дъждовна есен и ако гроздето е нападнато от сивото гниене, добре е гроздоберът да се ускори. При хладно време се бере през топлите часове на деня. Не бива да престоява на слънце. Набраното грозде се сортира по сортове.
Гроздето е плод с изключителни хранителни и лечебни свойства. В зависимост от сорта и степента на зрелост, със захарите, които съдържа, превъзхожда почти всички плодове на умерения климат. Захарите са представени предимно от гликоза и фруктоза, лесно усвоими от човешкия организъм и много бързо се включват в обмяната на веществата. Освен захари узрялото грозде съдържа органични киселини, белтъчини, минерални соли, витамини, микроелементи и др., което го прави не само пълноценна храна, но и отлично лечебно средство за лекуване на редица заболявания.
За да определите очаквания добив, пребройте гроздовете. При диагоналният начин се изброяват гроздовете на всяка десета, двайста или четиредесета лоза (в зависимост от големината на насаждението) по двата диагонала на лозето, така че общият брой на контролираните растения да бъде най-малко 100. Определя се средното тегло на грозда, което се взема от литературни източници или се определя на място чрез претегляне най-малко на 200 грозда, откъснати от отчетените лози. Изчислява се средният брой гроздове на лоза и се определя предполагаемият среден добив от нея. Той се намира, като броят на гроздовете се умножи по средното тегло на грозда и по броя на лозите в декар.
Контролни редове се маркират най-малко в пет различни участъка с по 10 или 20 лози, разположени в два съседни контролни реда, така че общият брой на опитните лози да бъде най-малко 100. По-нататък определянето на добива става както при първия начин.