Как да поливаме правилно

Някои смятат, че такова лесно нещо като поливането може да се окаже не само безполезно, но и дори вредно за растенията. Водата при поливането трябва да се просмуква в зоната на корените, тоест на дълбочина не по-малка от 20 см. Ако остане сух слой в почвата, то поливането няма да донесе полза.
Преди всичко е нужно да се отчита механичният състав на почвата и подпочвения слой, тъй като именно от това зависи неговата водозадържаща способност.
На тежките глинести почви поливането трябва да е рядко, но обилно, като се връщате с лейката няколко пъти на едно и също място след като се попие водата, особено ако след някои друг час или сутринта след поливането разрохкате повърхността, която е “скрила влагата”. При това се нарушава капилярното изпарение. Проверете под бързо изсъхналите горни слоеве почвата дори и в най-голямата горещина ще остане влажна, а на местата със “скрита влага” ще се появят големи пукнатини, почвата ще изсъхне много бързо. На този принцип действа и мулчирането, като за тази цел служат материали като торф, компост, наситнена слама, сухи изгнили стебла и дори нарязани вестници, много добър мулч е и окосената трева. Слоят трябва да е дебел 3-5 см.
На леките почви, особено в които има пясък, трябва да поливате често, но водата тук е повече. Тя бързо се просмуква от долните слоеве и корените на растенията се оказват в суха почва. В този случай е много важно мулчирането, но разрохкването за съхраняване на влагата практически не постига резултат.
Горските почви се поливат по-често от глинестите. Дори и торфът да държи добре влагата, в топлото проветриво време горният слой на торфа може да пресъхне до състояние на непропускливост и тогава вливаната вода ще престане да се всмуква. Ако се случи подобно нещо, е необходимо търпеливо и често да поливате с лейката на едно и също място и да се уверявате, че водата започва да попива. Няма смисъл нито да разрохквате, нито да мулчирате горските почви.

Влажността на въздуха е важна
Ако терасата ви е затворена, много важно е да поддържате в помещението необходимата за растенията влажност на въздуха. Някои растения, като аспарагусът, никога не цъфват в помещение със сух въздух, дори и ако го поливате както трябва. Прекалено ниската влажност на въздуха предизвиква опадане на филизите и пъпките, като забавя растежа на растението. Влажността на въздуха може да се поддържа чрез различни начини. На първо място, това е пръскането. В периода на растеж болшинството растения се пръскат сутрин и вечер. Не трябва да се пръскат растения, които са изложени на директните лъчи на слънцето, тъй като може да се предизвика изгаряне на листата им. Внимателно се пръскат или изобщо не се пръскат растения с мъхести листа, като глоксинията, както и такива с дебели листа. Да повишите влажността на въздуха в помещението ще ви помогне широк съд с вода. Можете да постигнете същия ефект и като поставите саксиите на земята върху мъх, който да се поддържа винаги във влажно състояние. Трябва да се помни обаче, че прекалено влажния въздух може да бъде също така вреден за растенията, както и сухият. При прекалено висока влажност могат да загният листата, цветовете или стеблата.
Водата за пръскане трябва да бъде мека и топла. Твърдата вода, която съдържа хлор, може да остави на листата следи. А от студената вода, която попадне на листата, на особено чувствителните растения могат да останат жълти или сиви петна.
Болшинството растения се нуждаят от често, редовно или периодично пръскане. Честото и редовното пръскане е едно и също – пръска се сутрин и вечер. Периодичното пръскане е дори един път на ден, или пред два дни, но то играе повече ролята на хигиенично средство или пък за освежаване на растенията, отколкото за повишаване на влажността.
Растенията, които не се нуждаят от висока влажност на въздуха или понасят сухия въздух са алоето, хортензията, хибискусът, гинурата, каланхоето, калистемон, пустинните кактуси, кливия, олеандър, някои видове пеперомии, стрелиция, традесканция, толмия, евкалипт, хлорофитум и др.
От едногодишниците особено взискателни към поливането са: амарантата, тагетесът, бегонията, гергината, годецията, ралицата, ароматния грах, зелето, лобелията, латинката, декоративната тиква и целозията.

Африканската теменужка свалете на пода
Африканската теменужка не обича попадането на вода на листата, но през лятото в най-топлите дни те страдат от сухия въздух. Затова в такива дни саксиите с теменужките се махат от перваза на прозореца и се поставят на пода, тъй като там е най-прохладно, освен това ако с най-ситната пръскачка няколко пъти на ден пръската въздуха около растението, то това ще го облекчи много и ще улесни преживяването на горещината.

С капки като прашинки
Кактусите обичат пръскането, въпреки това, което се пише за тях. Единствено при това е необходимо да отчитате, че капките вода са като прашинки. Пръскането се прави рано сутрин и вечер, в същото време, когато навън пада росата, в топло помещение. При това трябва да се избягва течението. Може да ви се струва, че това не е нужно, но на първо място, това е хигиенична процедура, на второ място, падането на росата става практически във всички посоки, където растат кактуси в природата, само че росата там не е такава, както на нашите морави.