Малко познатия кардон

Кардонът в природата се среща в Южна Европа и Северна Африка. Създадени са сортове, които се различават главно по наличието или отсъствието на бодли по листата. Най-разпространени са сортовете Турски и Слонова кост. За подправка се използват главните жилки на листата и главният корен на растението. Те се прибавят към супи и ястия от месо, птици и риби.

Засейте редово
Кардонът (Gynara cardunculus) е многогодишно растение. Листата му са двойноперести, насечени, с бодли по края на дяловете и с широки, месести главни жилки. Те са богати на витамин С, каротини, захари, минерални соли и др. Цветовете са събрани в съцветия – кошнички. Семената са едри, сиви, с мрежовидни нишки, с твърда обвивка. 1000 семена тежат 25-30 г. Кълняемостта им се запазва 7 години.
Кардонът се развива на добре обработени, топли, богати на хранителни вещества и влагозапасени почви. Ако се отглеждат на бедни и сухи почви, не дава качествена продукция. Сложете по две семена през пролетта, редово на разстояние 80 см между редовете и 30-40 см вътре в реда, като след това се оставя само по един стрък.

През октомври загърлете
През септември-октомври растенията се загърлят, като върховете им се завързват на снопчета и целите се затрупват с почва или слама. След две седмици листата се изрязват. Съхраняват се на хладно. Растенията, които остават на полето, се покриват с почва, за да се предпазят от ниските температури през зимата. През втората година те образуват цветоносни стъбла, цветове, семена и така може да се отглеждат 4 години на едно място.