Девесилът не понася сянката

Девесилът е ароматна подправка, която се използва масово в българската кухня. Може да се комбинира и допълва с магданоз, копър, майорана, чесън и др. Корените и семената се използват в готварството и в медицината.

Девесилът (Levisticum officinale) е многогодишно тревисто растение с дебело коренище. Стъблото е право, кухо, надлъжно набраздено, голо, достига до 2 м, разклонено. Листата са едри, тъмнозелени, лъскави, от долната страна - по-светли, с триъгълно двойно и тройнопересто насечена петура с дължина 15 см и ширина 8 см. Горните листа са простоперести, едри, а долните – двойноперести. През първата година се образува листната розетка и коренището, през втората и следващите – цветоносното стъбло, цветовете и семената. Цветовете са жълто-зелени, събрани в сложни сенници, съставени от 6-12 лъча. Семената са сламестожълти, овалноелипсовидни, събрани по две заедно, плоски, от външната страна с 3 надлъжни ръба. Като узреят се разделят. Кълняемостта им се запазва 3-4 години. Цъфти през юни, семената зреят през юли.

От девесила не са известни сортове, отглеждат се местни популации. Растенията растат на различни видове почви, но на едно място трябва да остават 3-4 години. Не понасят почвено и атмосферно засушаване, както и засенчване. Качествени добиви се получават, когато почвата е добре обработена и наторена с органични и минерални торове, които се внасят с есенната обработка, а амониевата селитра с предсеитбената обработка през пролетта.

Размножава се със семена и вегетативно през пролетта или есента. Семената се засяват редово при разстояние 25-30 см между редовете. Гъстите посеви се разреждат като между растенията се оставят 15-20 см. При вегетативното размножаване през есента туфите се разделят на отделни части, които да имат по 3-4 коренчета и се засаждат на редове, като между тях се оставят по 50-60 см разстояния, а между растенията – 20 см. Почвата около новозасадените растения се притъпква и полива.
През вегетацията се подхранва с минерални торове, плеви се и се окопава. През втората и следващите години посевът се тори през есента с органични и минерални торове. Отглежда се както целината. Необходимо е да се пази от листните въшки. Листата и младите клонки се берат няколко пъти, когато достигнат на дължина около 15 см и се връзват на връзки, както магданоза.