Папаята (Carica papaya) се среща от Флорида и Мексико до Еквадор и Колумбия. По разпространение тя съперничи на банана и мангото. Плодовете на папаята съдържат много витамини, а оранжавият цвят на плодовото месо се дължи на голямото количество каротиноиди. За храна може да се използват неузрели плодове и млади листа, от които се приготвя салата. Те се използват и за получаване на папаин.
Папаинът е комплекс от много активни протеолитични ензими – в зелените плодове и листата, които се използват в промишлеността, медицината и козметиката.
Корените също могат да се използват за консумация като заместител на зеленчуци.
Папаята има плитка коренова система. Много е взискателна към аерацията на почвата. Страда от лош дренаж и преовлажнени почви. Надземната част на растението не достига голяма височина. Стъблото е кухо и се отличава с изключителна енергия на растежа. В горната му част има голяма розетка от 7 – 9 пересто нарязани листа с дълги дръжки. На върха на стъблото е разположена пъпка, от която се образуват непрекъснато нови листа и плодни пъпки. Ако тя се премахне, се получават странични разклонения.
Растенията на папаята са еднодомни, но се срещат и двудомни. Цветовете са мъжки, женски и двуполови. Женските растения имат 3 – 4 цвята в пазвите на всеки лист. След опрашването и оплождането най –често един от тях се развива и дава плод, а останалите опадват. Полът на растението се определя от външните условия и физиологичното им състояние. През лятото преобладават женските цветове, а през зимата мъжките. С увеличаване площта на листата пола се изменя в женско, а с намаляване в мъжко направление.
Опрашването при папаята е кръстосано и се осъществява от различни насекоми. Папаята цъфти и плододава през цялата година. На едно и също дърво през годината могат да се видят зрели и зелени плодове, както и завързи и цветове.
Плодът на папаята е ягода. По строеж и вкус и аромат напомня пъпеша, откъдето е получил и синонимът си – пъпешово дърво. Плодовете са едри 6 – 7 кг, в промишлените насаждения от 1 до 3 кг. Имат плътна кора, сочно месо и многобройни твърди семена. Плодовото месо е нежно, топящо се, със своеобразен вкус. Семената запазват кълняемостта си до 1 година. Не се нуждаят от продължителен покой често започват да прорастват в самите пъпки.
Папаята е типично растение на влажният тропичен климат, което не понася ниски температури. При 1 – 2 градуса могат силно да се повредят листата, цветовете и плодовете. Оптималните температури за развитието и са от 22 градуса до 28 градуса.. когато температурата се понижи до минус 1,5 – 1,7 градуса настъпват физиологични смущения в листата и корените. Трябва редовно да я напоявате. Предпочита почви с нормална реакция рН 6,0 – 6,5 и не понася засенчване.
Папаята се размножава вегетативно и чрез семена. Вегетативното размножаване не намерило приложение в практиката поради това, че енергията на растежа и продуктивността на растенията рязко спадат особено след второто поколение. Семенното размножаване е основният начин за възпроизводство. Семената се събират от напълно узрели плодове. Те се отличават с не дружно никнене. Растенията получени чрез директна сеитба плододават след 9 месеца. При директно засяване в една дупка се слагат по 10 – 20 семена. В момента на цъфтежа се отстраняват слабите растения. На 100 женски растения се оставят 5 – 10 мъжки за опрашване.
