Как да си произведем подложки?

Основният начин за размножаване на дървесните овощни видове е чрез присаждане. За целта се използват различни видове подложки, от което зависи и успеха. Чрез подложката може да се повлияе на растежа, размера и общото развитие на присадения сорт, срока на встъпване в плододаване, продължителността на живота, количеството и качеството на продукция, приспособимостта към почвените условия и пр.

Подложките основно се делят на два типа – семенни и вегетативно размножавани, известни още като клонови. Семенните подложки се получават от семена, а вегетативните – основно чрез вкореняване на вертикални отводи и по-рядко чрез хоризонтални отводи, резници.
Семенните подложки развиват по-мощна коренова система и от това се определя и по-добрата им приспособимост към по-сухи и по-бедни почви. Дърветата, присадени върху тях имат по-силен растеж, развиват по-мощни корони, живеят по-дълго, но встъпват по-късно в плододаване. При клоновите подложки растежът на присадниците е доста по-слаб, плододаването настъпва много по-рано и животът им продължава около 25-30 години. Това се отнася основно за клоновите подложки при ябълката и донякъде при крушата и дюлята, които най-широко се използват в практиката. Известни са и клонови подложки при други овощни видове, но у нас нямат широко практическо приложение. Костилковите и орехоплодните видове основно се присаждат върху семенни подложки. Те са по-подходящи и за ябълката, и крушата, когато ще се засаждат на по-бедни почви и при неполивни условия.

Семената за подложки се получават, както от културни сортове, така и от диворастящи форми – киселици, круши, диви, череши, махалебка и джанка. Плодовете трябва да бъдат добре узрели и семената своевременно да се отделят от месото. При черешата, махалебката, вишната и джанката плодовете се смачкват в съд с вода, където престояват 24 часа и след това се протриват през сита. Отделянето на семената при семковите става сравнително по-трудно. При по-едрите плодове се изваждат семенните камери, надробяват се и от тях се отделят семената. По-дребните плодове могат да се смелят и получената каша се протрива през сита, които пропускат семената и дребните плодови частици.
Отделените семена се промиват с вода, подсушават се за няколко часа на слънце и след това се сушат на проветриво и сенчесто място. Съхраняват се в торби от рехава тъкан или в стъклени буркани с надупчени капачки.

За да покълнат семената на овощните растения, трябва да преминат следберитбено дозряване. За протичането му е необходимо да бъдат във влажна среда, при достъп на въздух и при температура над 0 и под 10С. Този процес протича при естествени условия в почвата, ако семената се засеят през есента. Най-добре е това да стане при изкуствени условия или т. нар. стратификация. Семената се смесват с чист речен пясъкът, насипват се в сандъчета с решетъчно дъно на пласт не по-дебел от 30-50 см. На дъното се поставя чист пясък и отгоре също се покриват с дебелина 5-6 см. Стратификацията протича най-добре в избени помещения, където температурата не е под 0С и не превишава 10С. Пясъкът редовно се навлажнява, но не трябва да се прекалява, за да не се влоши аерацията.

Рано напролет семената се проветряват и ако са започнали да покълват това означава, че стратификацията е приключила и трябва да се сеят. При отделните видове продължителността на стратификацията е различна. За културните ябълкови и крушови сортове тя е около 60-70 дни, за киселиците и дивите круши – 90-12 дни, за дюлята, прасковата и ореха – 60-70 дни, за джанка, дива череша и махалебка – 120-140 дни и за кайсията и бадема – 70-110 дни.
Засяването се извършва на редове през 25-30 см, на дълбочина от 3-4 до към 6-7 см, в зависимост от едрината. След поникване и оформяне на 4-5 листа се извършва прореждане, при семковите на около 5-8 см, а при костилковите на около 4-5 см. През есента се изваждат и се засаждат в питомника за облагородяване през следващата година. Прасковата, кайсията, а донякъде и джанката, се засяват направо в питомника и се облагородяват като едногодишни.